Сathedral

Стремеж към щастие и докосване до болката

Плачем тъмни океани от сълзи.
Гърчим се в нищета
и плюем върху любовта,
която лежи в нозете ни.
Интригата на болката...
Копнеем за нейната тайнственост,
забравяйки да изследваме
дълбините на чистотата...

Докосваме щастието
божествени по провидение.
Най - силните ни съкровени копнежи
губят аромата на същноста си.
Отбягваме благополучието.
Чувстваме тревогата
и сами забиваме ножовете в сърцата си...

Деградацията ни примамва
с подкупите на обичта.
Не можем да припишем божественост
на нашето несъвършенство.
Любовта е прекършена.
Печална привързаност -
катафалката на егоизма
я отнесе далеч от нас...