Навсякъде около мен мъже и жени, по стените сенките им едни в други притиснати. Подават ми ръце, идват към мене от лудият ритъм опиянени, а аз като на пуст остров. Припев: Не е монотонноста, тази която ме убива, тази която сърцето на хиляди парчета ми разбива. Това е меланхолията, не е монотонността, тя е болестта, която всички мои блокади пробива. 2. Музиката гърми всичко се руши, хаос в главата ми, хаос в душата ми. И всичко отново към теб ме тегли, а ти си играеш с мен и нищо не ти пречи, а аз като на пуст остров... Припев:.......
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.