Scopelliti - Quanto ti voglio

---------------------------------------------------------------------------------------------

Клаудио Балиони, Джанлука Гриняни и Ноеми Скопелити - Само колко те желая...

-------------------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Claudio Baglioni & Antonio Coggio

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Клаудио Балиони & Антонио Коджо

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

 … E dopo aver riempito il cielo di parole,

comprammo il pane appena cotto e nacque il sole,

che ci sorprese addormentati sulle scale,

la mano nella mano...

--

Cosa ho fatto…
Nella testa una musica che

mi far diventar matto.
Una macchina prima per poco
non mi ha messo sotto. L'avesse fatto,

almeno finiva tutto.

Torno a casa.                   
E rivedo in un attimo un bar,
una strada, una chiesa.
Ma che bella sorpresa mi hai fatto…
E chissà quale scusa hai trovato tu…
Ma che cosa è cambiato…

Ma dov'è che hai buttato il mio amore…
E non so se sia meglio sparire…
E non so se dar retta al mio orgoglio…
E non so se ora sbaglio,

ma –

io ti voglio, quanto ti voglio…
e non posso fare a meno
di te, di ieri,

dei tuoi grandi occhi chiari.
Sei ancora quella che eri o no…

--

"Ciao, soldato."
Sulla porta mia madre felice
mi ha già salutato.
Non le ho neanche chiesto "Stai bene?"
Davanti le sono passato.

"Dio che sei diventato!"
"Mamma, lasciami stare da solo."
"Ti preparo qualcosa, avrai fame?"
"Non ho fame. Non ho proprio niente.
Non voglio nessuno."
Ma –

io ti voglio, quanto ti voglio…
e non me ne importa niente
di ciò che hai fatto,

se ci sei stata a letto.
Tanto il tempo aggiusta tutto.

--

Io ti odio, (ti odio…) (x 2)

Ma perché sei tanto bella…
Ti odio… Perché non scompari…
Perché non ti uccidi…
E perché ti voglio io…

io… (x 3)

E perchè ti voglio io…

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

... И след като изпълнихме с думи небето,

си купихме хляб, прясно изпечен и се роди слънцето,

което ни изненада заспали на стълбите,

ръка за ръка...

--

Какво направих...

В ума ми звучи музика,

която ме подлудява.

Една кола за малко

и да ме смаже. Ако го беше направила,

поне всичко щеше да свърши.

Връщам се вкъщи.

И виждам в един миг същото кафене,

същата улица, същата църква.

Но каква хубава изненада си ми приготвила...

И кой знае какво извинение си намерила ти...

Но какво се е променило...

Но къде си захвърлила любовта ми...

И не зная дали не е по-добре да изчезна...

И не зная дали да не послушам гордостта си...

И не зная дали сега не греша,

но –

аз те желая, само колко те желая...

и не мога

без теб, без отминалите дни,

без твоите големи светли очи.

Още ли си онази от отминалите дни, или не си...

--

„Здравей, войнико.”

На вратата майка ми щастлива

ме поздрави.

Дори не я попитах „Как си, добре ли си?”

Подминах я.

„Господи, променил си се!”

„Майко, остави ме сам.”

„Да ти приготвя ли нещо, гладен ли си?”

„Не съм гладен. Наистина нищо не желая.

Никого не желая.”

Но –

аз те желая, само колко те желая...

и не ме интересува

какво си правила,

дали си била с друг.

Все пак времето ще подреди нещата.

--

Аз те ненавиждам, (ненавиждам те...) (x 2)

Но защо си толкова хубава...

Ненавиждам те... Защо не изчезнеш...

Защо не се застреляш...

И защо те желая аз...

аз... (x 3)

Защо те желая аз...

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=oRUZvIsw4aw