Често съм ти разказвал истории за Пътя.
Изживях живота си в безцелно лутане, очаквайки деня,
в който ще взема ръката ти в своята и ще пея за теб песни.
И тогава, може би ти ще кажеш:
„ Ела, легни с мен и ме люби”.
И аз непременно ще остана.
Но чувствам, сякаш, че остарявам...
И песните, които някога съм пял
започват да ехтят в далечината
като звука
от въртяща се вятърна мелница.
Предполагам, че винаги ще си остана ...