Jul 26, 2008, 3:17 PM
Draconian - Reversio Ad Secessum
1157
0
0
2 мин reading
Reversio Ad Secessum
(lyrics: Anders Jacobsson)
A, mundus facit nos redire, redire ad secessum.
Spesne aliquando veniat animis tenebrosis quae solae ambulant.
Hear my silent prayer as I weep tonight!
Dawn gets greyer, thou hast taken flight!
Love abandons the soil, leaves a shade...
It whispers 'goodbye' as we quietly fade... away!
Lacrimae ex oculis meis fluunt,
sed crepusculum fletum meum tranquillat.
Please, give us wings to fly!
Without love our world dies... it dies!
To drown in the cold mournful sea...
So lost here in a world not meant to be... for me!
The fading moon cries in vain,
as the rising sun reflects my pain.
We sail on seas of guilt and shame,
but still we feed this love-lost flame... with hope!
Hear my silent weeping as I pray tonight...
Night grows colder, but I see a new light.
Beautiful night, to thee we pray;
Let the truest of love come our way!
Beautiful night, to thee we pray;
Let all the illusions just wither away!
Завръщане към самотата
(текст: Андерс Якобсон)
О, светът ни кара да се завърнем, да се завърнем към самотата.
Надеждата идва понякога и в сърцата на тези, които скитат сами.
Чуй тихите ми молитви, докато плача тази нощ!
Зората настъпва по-сива, ти си отлетял с нея!
Любовта напуска земята, оставя само сянка...
Тя шепне "сбогом", докато ние тихо чезнем...
Сълзи очите ми проливат,
но здрачът успокоява моя плач.
Моля те, дай ни крила!
Без любов нашият свят умира... той умира!
Да се потопя в студеното, скръбно море...
Така изгубена в свят, който не е... за мен!
Чезнещата луна плаче без сполука,
докато изгряващото слънце отразява моята болка.
Ние плаваме през морета от вина и срам,
но все още подхранваме на изгубената любов, любовния плам... с надежда!
Чуй тихия ни плач, докато се молим тази нощ...
Нощта напредва по-студена, но аз виждам нова светлина.
Красива нощ, на теб се молим;
нека най-истинската любов ни споходи!
Красива нощ, на теб се молим;
нека всички илюзии просто изчезнат!
(lyrics: Anders Jacobsson)
A, mundus facit nos redire, redire ad secessum.
Spesne aliquando veniat animis tenebrosis quae solae ambulant.
Hear my silent prayer as I weep tonight!
Dawn gets greyer, thou hast taken flight!
Love abandons the soil, leaves a shade...
It whispers 'goodbye' as we quietly fade... away!
Lacrimae ex oculis meis fluunt,
sed crepusculum fletum meum tranquillat.
Please, give us wings to fly!
Without love our world dies... it dies!
To drown in the cold mournful sea...
So lost here in a world not meant to be... for me!
The fading moon cries in vain,
as the rising sun reflects my pain.
We sail on seas of guilt and shame,
but still we feed this love-lost flame... with hope!
Hear my silent weeping as I pray tonight...
Night grows colder, but I see a new light.
Beautiful night, to thee we pray;
Let the truest of love come our way!
Beautiful night, to thee we pray;
Let all the illusions just wither away!
***
Завръщане към самотата
(текст: Андерс Якобсон)
О, светът ни кара да се завърнем, да се завърнем към самотата.
Надеждата идва понякога и в сърцата на тези, които скитат сами.
Чуй тихите ми молитви, докато плача тази нощ!
Зората настъпва по-сива, ти си отлетял с нея!
Любовта напуска земята, оставя само сянка...
Тя шепне "сбогом", докато ние тихо чезнем...
Сълзи очите ми проливат,
но здрачът успокоява моя плач.
Моля те, дай ни крила!
Без любов нашият свят умира... той умира!
Да се потопя в студеното, скръбно море...
Така изгубена в свят, който не е... за мен!
Чезнещата луна плаче без сполука,
докато изгряващото слънце отразява моята болка.
Ние плаваме през морета от вина и срам,
но все още подхранваме на изгубената любов, любовния плам... с надежда!
Чуй тихия ни плач, докато се молим тази нощ...
Нощта напредва по-студена, но аз виждам нова светлина.
Красива нощ, на теб се молим;
нека най-истинската любов ни споходи!
Красива нощ, на теб се молим;
нека всички илюзии просто изчезнат!
© Бодуен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
