Като замръзнали листа
ние падаме
върху почвата,толкова безплодна и хладна.

Лъчите на слънцето
никога повече няма да сгреят
нашите сърца така ледени.

През тази ливада
от изсушени цветя
преминаваме още веднъж.

Скритата красота
е изгубена завинаги.
Реката замръзна отново.

Дойде време,
когато лунна светлина очерни сърцето ми.
Не мога да понеса тази болка.

Оковата е счупена,
раздиращо разтваря моите белези.
Искам да почувствам пламъка… отново

Сиянието зад
замръзналия поток
ми напомня за очите ти.

Искрицата надежда
все още е в сърцето ми.
Ще се сбъднат ли мечтите под леда?