Al despertar
El despertador
ha vuelto a sonar
otro amanecer
sin tenerte a mi lado
sin tocarte sin sentirte.
El sol ya salió
no brilla como ayer
otra noche más
que tan solo puedo verte en mis sueños
presa de la soledad.
Te hecho de menos amor
añoro bañarme en ese mar
que tú y yo llenamos de ilusiones.
Sólo te pido tu amor
busco el camino que lleva a tu corazón
sólo sin ti yo no puedo estar.
Quiero besarte y sentir
fundir tu cuerpo en mis manos oír tu voz
aunque sea la última vez.
Tengo en mi interior
roto el corazón
roto en mil pedazos de dolor
que sólo tu puedes juntarlos
con un te quiero y tu calor.
Te necesito amor
como la brisa a la mar
mi vida sin ti ya no es igual
tratando de encontrar
tratando de buscar una razón
para volver a mí.
Sólo te pido tu amor
busco el camino que lleva a tu corazón
sólo sin ti yo no puedo estar.
Quiero besarte y sentir
fundir tu cuerpo en mis manos oír tu voz
aunque sea la última vez.
_____________________________________________________________
На събуждане
Будилникът започна да звъни
друго утро, без да си до мен,
без да те докосвам,
без да те усещам.
Слънцето вече изгря,
не блести както вчера.
Още една нощ,
в която мога да те видя единствено в сънищата си,
язовир на самотата...
Липсваш ми, Любов,
копнея да се изкъпя в онова море,
което аз и ти изпълваме с изкюзии.
Моля те единствено за любовта ти,
търся път, който води до сърцето ти,
единствено без теб не мога да съществувам...
Искам да те целувам и усещам,
да разтопя тялото ти в ръцете си, да чуя гласа ти,
макар да е за последно…
Вътре в себе си имам разбито сърце,
разбито на хиляди късчета болка,
които само ти можеш да събереш
с едно „Обичам те” и с топлината си...
Нуждая се от теб, Любов,
както морският бриз от морето.
Животът ми без теб вече не е същият.
Опитвайки се да намеря,
опитвайки се да търся причина,
за да се върнеш при мен.
Моля те единствено за любовта ти,
търся път, който води до сърцето ти,
единствено без теб не мога да съществувам...
Искам да те целувам и усещам,
да разтопя тялото ти в ръцете си, да чуя гласа ти,
макар да е за последно...
© Еклектика All rights reserved.