Гледах в огледалото толкова дълго,
че започнах да вярвам, че душата ми
е от другата страна.
Ох, малките парченца падат, разбиват се.
Късчета от мен, твърде остри, за да се съберат отново,
твърде малки, за да имат значение,
но достатъчно големи, за да ме разрежат
на толкова малки парченца ако се опитам да я докосна.
И кървя, кървя, и дишам,
но вече не дишам.

Поемам си дъх и се опитвам да рисувам
от кладенеца на душата си.
Все още ти отказваш да пиеш
като новородено дете.
Лъжи ме, убеди ме, че съм била болна вечно
и всичко това ще добие смисъл, когато
стана по - добре.
Знам разликата между себе си и моето отражение,
просто не мога да спра да се питам
коя от нас обичаш...

И кървя, кървя
и дишам, сега дишам...
Кървя, кървя, дишам
Дишам... дишам...
вече не...