10 min reading
Чуй песента тук
Плъзгане с главата напред в Купърстаун на лош облог
Сънчо показва своя лъч.
Когато влиза в стаята стените се отпускат, за да го слушат.
Плъзнат по гребена на вълната насам-натам.
Като стар фар, отново помирисал мостра на лепило.
Умът му е като стоманена клопка.
Иска ми се да не бях, да не бях, да не бях, да не бях, да не бях, да не бях, да не бях...
Не съм, само искам да бъда част от нечие чуждо щастие.
Дали съпругът ти знае за начинът,
по който лъчите блещукат от сватбената ти окова?
Дали той знае? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up