Когато след пир полунощен самотен
На зиг-заг се връщаш дома,
И киска се вихър над жребей сиротен
И плаче безлунна тъма,
Побързай, побързай на спиртника прашен
Тури тенекиено джезве,
На винени пари пред пристъпа страшен
Свари си горчиво кафе.

Отвориш ли тръпнейки плика му цветен
И лъхне ли дъх мразовит,
Опит от тъгата на поздрава сетен
Не гледай тъй блед и убит.
Изтрий от сърце си мечтите парфюмни,
Зачерни очи - кадифе,
Под тъмната стряха на мисли бездумни
Свари си горчиво кафе.

А в привечер зимна безлистните клони
Щом стенат с фъртуната зла,
И смъртният призрак се киска с поклони
През влажните тъмни стъкла,
С коси заснежени младежкия спомен
Отдай на аутодафе,
И бавно на малкия спиртник поломен
Свари си горчиво кафе!

Превод (Английски):

             Bitter Coffee

When after a crazy night party so lonely
You're zig-zaging home in midnight,
And typhoon is hissing o'er dull chance of sorrow,
And tears fall from moonless night.
Just hurry up - put on the dusty ol' oven
An old metalic can for tea,
Amongst winish vapour before siezure rotten
Just heat up a bitter coffee.

And when you do open its colorful cover,
And when you feel the winter breeze,
Fed-up with the sadness of greetings all o'er,
Don't stare so pale and unease,
Just wipe-out from your heart the dreams so parfumy
And blacken your eyes - velvetee,
And under the shelter of wordless thoughts gloomy
Just heat up a bitter coffee.

In an evening of winter the leafless nood branches
When cryin' with the angry typhoon,
And the mortal old spirit is hissing with bowings
From mild dark glass under the moon,
With snowy-white hair the memory childlish
give up to an auto-da-fe, and
Slowly on the little ol' oven half-shattered
Just heat up a bitter coffee!