Работих за една госпóжа,
тя плащаше добре,
но чистех и поддържах
дванайсет стаи в ред.
И готвех, пазарувах –
по тъмно и по зрак,
разтребвах и й гледах,
децата за капак.
Перях и гладех, търках,
разхождах и мастиф,
от тежък труд накрая
почти получих срив.
И казах аз: – Госпожо,
какво целите, знам,
в добитък ваш впрегатен
превърнах се, за срам.
Тя зяпна и с все сила
завика: – О, не, не!
Обичам те, Алберта,
ти знаеш го добре.
Аз казах й: – Госпожо,
повярвах ви завчас,
но натоварено магаре,
ще съм, ако обичах вас.
Madam and Her Madam
Langston Hughes
I worked for a woman,
She wasn’t mean –
But she had a twelve-room
House to clean.
Had to get breakfast,
Dinner, and supper, too –
Then take care of her children
When I got through.
Wash, iron, and scrub,
Walk the dog around –
It was too much,
Nearly broke me down.
I said, Madam,
Can it be
You trying to make a
Pack-horse out of me?
She opened her mouth.
She cried, Oh, no!
You know, Alberta,
I love you so!
I said, Madam,
That may be true –
But I’ll be dogged
If I love you!
© Мария Димитрова All rights reserved.