E, здравей. Как са нещата?
Двайсет (и пет) години все един и същ.
Нощем идва, за да ме обземе.
Бягам далеч, на прага съм веч.
Явно нещо пак пропуснах, падам...
Кошмарите превръщат ме пак във момиченце.
Нощем летя над някое място
от тези дни, в които още играехме.
Но неизменно буди ме пак звънене.
Кошмарът ти е тук
и става част от съществуващото.
Не е тъй далеч... ...