Баху-Меседу Расулова, Дагестан
По знойната пустиня бавно се придвижваха слонове. Върху огромния гръб и на главата на техния водач като черен облак бяха накацали птици и кълвяха от гънките на кожата малки насекоми, припознали това място като своя малка родина. Насекомите се размножаваха там и се хранеха и дори се караха, по своему си, за територия. Тези твърде малки същества никога и не мислеха, че се намират върху гърба на огромно същество, което върви, движи се. Техният брой не намаляваше от това, че птиците се хранеха с тях. Та те се размножаваха и много често, и в огромно количество. Ако птиците не ги кълвяха, те трябваше да се избиват поради недостиг на място, заради пренаселеността. Птиците пърхаха и отлитаха тогава, когато слонът понякога разтърсваше тялото си. За птиците това беше нещо като земетресение. А дребните обитатели върху слонския гръб се притаяваха в дълбоките гънки на кожата и така избягваха последиците от бедствието. Слонът се разхождаше невъзмутимо и съвсем не чувст ...