"I've Cried Enough"-Лара Фабиан

All of my tears have been frozen
After these years in this pain
My heart has finally chosen
To beat a bit faster again
Now I feel the awakening
I don't look back anymore
I am mysteriously standing
on the good side of my soul

All I recall is the moment
Sadness is fading away
It is for passion I'm falling
but now I'm back on my feet again
I wanna rewrite the story
Not even what seemed insane

How could I ever feel sorry
for being stronger than I am?
I've cried enough
Over the priceless time I've lost
I've learned the going gets too tough
Now you regret love
I've cried enough
What you'll see on my face again
Is nothing but the rain
I've cried enough

Why would I try to deny it?
Most of my dreams are a mess
But what didn't kill me in fact has taught me
Life's a big game of test
Although in I believe in the future
I keep in mind all the past
Now that I live in the present
I don't care about the rest

I've cried enough
Over the priceless time I've lost
I've learn the going gets too tough
Now you regret love
I've cried enough
What you'll see on my face again
Is nothing but the rain
I've cried enough

I've cried enough
What you'll see on my face again
Is nothing but the rain
I've cried enough

Плаках...достатъчно...

Всичките ми сълзи замръзнаха
след тези години на болка...
най-накрая сърцето ми избра
да забие...малко по-бързо ..отново
Сега чувствам пробуждането
Не поглеждам назад повече...
застнала съм от добрта страна на душата си
...мистериозно

Всичко, което повиках отново е моментът
скръбта си отиде
заради страстта, която чувствам
се връщам отново
искам да пренапиша историята
дори и да изглежда безумие

Как ли бих могла да съжалявам,
затова че съм по-твърда, отколкото всъщност съм
Плаках ...достатъчно
през цялото безценно време, което изгубих
научих се да бъда твърде жилава
сега ти скърбиш за любовта
но аз плаках достатъчно...
какво ще видиш отново на лицето ми..
нищо..освен дъжда
плаках...достатъчно

Защо се опитвам да го отхвърля?
Повечето от чечтите ми са една каша
но всъщност това което не ме уби..ме научи
Животът е една голяма игра на изпитание
въпреки че вярвам в бъдещето
помня цялото минало...но сега живея в настоящето
и останалото не ме интересува

Плаках ...достатъчно
през цялото безценно време, което изгубих
научих се да бъда твърде жилава(твърда,издържлива)
сега ти скърбИШ ЗА ЛЮБОВТА
но аз плаках достатъчно...
какво ще видиш отново на лицето ми..
нищо..освен дъжда
плаках...достатъчно

Плаках ...достатъчно