Изневяра- автор Радмила Михайлова
Превод на български Весела Кънчева

Вчера, буквално «ухо в ухо»,
със съперницата си общуваме,
която беше според слуховете...,
някъде там... но без мен.

Мъжът ми, след отсъствие двудневно,
пристигна и потъна в сън.
И изведнъж, като куче изгладняло,
зави мобилния му телефон.

Натискайки бутона, чувам реч:
– Отговори ми бързо, мой любими,
не си забравил, за утрешната среща?
Тя важна е за нас със теб, нали?

На «Южния», в 8-30 точно,
там, където винаги те чакам аз…–
И чувам, че започва да се дразни,
(да не пропаднат дните ми почивни?)

– Отговори ми ти по-бързо, моля!
Какво хриптиш? Ах, Боже мой,
Теб ще те излекувам аз и сгрея...
А кой стои до теб сега?

(и казвам «Ало» с моя глас, а тя обръща се към мен направо)

Ти, медицинската сестра? А-а,
предай му веднага в тоз час,
да се яви обезателно,веднага,
на туй пътуване заради нас...

Да я изключа се опитвах,
но телефонът пак звъни...
И, най-накрая, не се сдържах –
по-просто смелосста ми стигна.

И я попитах какво й трябва
цял ден от моя мъж?
В отговор,разбира се, тя ме напсува...
че за него аз не съм достойна.

И че съм го довела..., и погубила...,
и не съм му нужна аз отдавна...
А тя е – желаната и любимата,
и че ще бъде с него завинаги.

Ето така! Нахално, дръзко,...
тази твар ме постави на място,
като че ли аз не съществувам,
а тя вече е почти жена, невеста (!?)

Аз сякаш с мръсотия се окъпах,
размазана бях без остатък,
на части сърцето ми се разкъса,
и цялата треперех, като в треска.

По-късно му разказах всичко
за разговора с таз "девица".
И казах му, че от лъжи съм уморена
и че не искам с нея да си го делиме

Но мъжът ми, разбира се, не си призна,
и, както винаги, нарече всичко глупост.
И сякаш той с мене тук остана...
но туй е «пирова победа», зная.
12.08.2006г.
София, България
-------------------------------------

Измена - Радмила Михайлова

Вчера, буквально «ухо к уху»,
С соперницей общалась я,
Которая была по слухам...,
Но, где-то там... и без меня.

Муж, после пары дней отлучки,
Пришел и погрузился в сон.
Вдруг, как собака после случки,
Завыл мобильный телефон.

Нажав на кнопку, слышу речь я:
– Ответь скорей, любимый мой,
Ты не забыл, что завтра встреча?
Она важна для нас с тобой!

На «Южной», ровно в 8-30,
Там, где всегда, я жду тебя…–
И слышу начинает злиться,
(Вдруг выходные пройдут зря?)

– Ответь же мне, прошу, скорее!
Ты что охрип? Ах, Боже мой,
Тебя я вылечу, согрею...
А рядом кто стоит с тобой?

(говорю «Алё» своим голосом, и она обращается непосредственно ко мне)

Ты медсестра? А-а, кладовщица,
Переведи ему тот час,
Чтоб обязательно явился,
Поездка эта ради нас...

Я отключить ее пыталась,
Но телефон опять звонил...
И, наконец, я не сдержалась –
Уж просто не хватило сил.

Спросила, что же даме надо
Весь день от мужа моего?
В ответ, конечно, выпад матом...
Мол недостойна я его.

И довела..., и погубила...,
И не нужна ему давно...
Она ж – желанна и любима,
И будет рядом все-равно.

Вот так! Нахально, дерзко, всуе...
Тварь ставила меня на место,
Как-будто я не существую,
Она ж почти жена, невеста (!?)

Я словно бы в дерьме купалась,
Размазанная без остатка,
На части сердце разрывалось,
И всю трясло, как в лихорадке.

Потом ему все рассказала
О разговоре с той «девицей»
Сказала, от вранья устала
И не хочу им с ней делиться.

Но муж, конечно, не признался,
И, как всегда, назвал все бредом
И вроде бы со мной остался...
Но это «пиррова победа».