Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Il faut oublier
Tout peut s'oublier
Qui s'enfuit déjà
Oublier le temps
Des malentendus
Et le temps perdu
A savoir comment
Oublier ces heures
Qui tuaient parfois
A coups de pourquoi
Le coeur du bonheur
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Moi je t'offrirai
Des perles de pluie
Venues de pays
Où il ne pleut pas
Je creuserai la terre
Jusqu'après ma mort
Pour couvrir ton corps
D'or et de lumière
Je ferai un domaine
Où l'amour sera roi
Où l'amour sera loi
Où tu seras reine
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Je t'inventerai
Des mots insensés
Que tu comprendras
Je te parlerai
De ces amants là
Qui ont vu deux fois
Leurs coeurs s'embraser
Je te raconterai
L'histoire de ce roi
Mort de n'avoir pas
Pu te rencontrer
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
On a vu souvent
Rejaillir le feu
D'un ancien volcan
Qu'on croyait trop vieux
Il est paraît-il
Des terres brûlées
Donnant plus de blé
Qu'un meilleur avril
Et quand vient le soir
Pour qu'un ciel flamboie
Le rouge et le noir
Ne s'épousent-ils pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Je ne vais plus pleurer
Je ne vais plus parler
Je me cacherai là
A te regarder
Danser et sourire
Et à t'écouter
Chanter et puis rire
Laisse-moi devenir
L'ombre de ton ombre
L'ombre de ta main
L'ombre de ton chien
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
Ne me quitte pas
НЕ ме напускай
Не ме напускай!
Трябва да забравя.
Всичко може да се забрави.
Онова, което вече отминава!
Да забравиш времето на
неприятностите.
И загубеното време.
Да знаеш как
да забравиш тези часове,
които понякога убиваха
въпроса "защо",
щастието на сърцето.
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Аз ще ти подаря
перли от дъжд,
дошли от страни,
в които не вали!
Ще дълбая земята
до сетния ми час,
за да покрия тялото ти
със злато и светлина.
Ще съградя царство,
където любовта ще е господар!
Където любовта ще е закон!
Където ти ще си кралицата!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Ще ти измисля
безсмислени думи,
които само ти ще разбереш!
Ще ти говоря
за онези любовници,
които едва два пъти
възпламениха сърцата си.
Ще ти разкажа
историята на този цар,
умрял, защото не е
могъл да те срещне!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Често виждахме
огънят да се възпламенява
от древния вулкан,
който мислехме за прекалено стар!
Той е, изглежда, като
изгорените земи,
които дават повече жито,
от един добър април!
И когато дойде нощта
за едно пламтящо небе,
червеното и черното
няма ли да се слеят?!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай.
Няма повече да плача.
Няма повече да говоря.
Ще се скрия тук,
за да те гледам
как танцуваш и се смееш!
Да те слушам
как пееш и се смееш!
Остави ме да стана
сянка на твоята сянка,
сянка на ръката ти,
сянка на кучето ти,
НО...
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
© Ива All rights reserved.