JOE DASSIN -LE CAFE DES TROIS COLOMBES

Nancy en hiver, une neige mouillee
Une fille entre dans un cafe
Moi, je bois mon verre, elle s'installe r cote
Je ne sais pas comment l'aborder
La pluie, le beau temps, ca n'a rien de genial
Mais c'est bien pour forcer son etoile
Puis vient le moment ou l'on parle de soi
Et la neige a fondu sous nos pas

On s'est connus au cafe des trois colombes
Aux rendez-vous des amours sans abri
On etait bien, on se sentait seuls au monde
On n'avait rien, mais on avait toute la vie

Nancy au printemps, ca ressemble au Midi
Elle m'aime et je l'aime aussi
On marche en parlant, on refait la philo
Je la prends mille fois en photo
Les petits bistrots tout autour de la place
Au soleil ont sorti leurs terrasses
Mais il y avait trop de lumicre et de bruit
On attendait qu'arrive la nuit

On se voyait au cafe des trois colombes
Aux rendez-vous des amours sans abri
On etait bien, on se sentait seuls au monde
On n'avait rien, mais on avait toute la vie

Nancy, c'est trop loin, c'est au bout de la terre
ca s'eloigne r chaque anniversaire
Mais j'en suis certain, mes chagrins s'en souviennent
Le bonheur passait par la Lorraine
Elle s'en est allee suivre d'autres chemins
Qui ne croisent pas souvent les miens
Je t'ai oubliee, mais c'est plus fort que moi
Il m'arrive de penser r toi

On se voyait au cafe des trois colombes
Aux rendez-vous des amours sans abri
On etait bien, on se sentait seuls au monde
On n'avait rien, mais on avait toute la vie(2)

JOE DASSIN-Kафенето на трите гълъба

1.Нанси през зимата,мокър сняг
Едно момиче влезе в кафето
Аз пиех от моята чаша,тя се настани наблизо
Не знам защо се приближи
Дъжд,хубаво време,нищо гениално
но това беше добре за да предизвика съдбата
После дойде момента,когато започнахме да говорим за себе си
и снега се топеше под нас


Ние се запознахме в кафенето на трите гълъба
На среща на влюбени без убежище
Беше добре,ние се чувствахме сами на света
Нямахме нищо,но имахме целия живот

Нанси през пролетта,приличаше на обед
Тя ме обича и аз също я обичам
Вървим и говорим ,и отново философстваме
Аз я заведох хиляди пъти във фотото
Във всички малки бистра около площада
Слънцето грееше на терасите им
но там имаше твърде много светлина и шум
Ние чакахме да дойде ноща


Ние се видяхме в кафенето на трите гълъба
На среща на влюбени без убежище
Беше добре,ние се чувствахме сами на света
Нямахме нищо,но имахме целия живот

Нанси това е твърде далече,на края на света
Отдалечаваше се с всеки изминал рожден ден
Но аз бях сигурен, че болката ми вече е само спомен
Ала щастието дойде при Лорейн
Тя тръгна по пътя на онези които често не мислят за другите
Аз те забравих,но това в мен е твърде силно
Аз престанах да мисля за теб

Ние се видяхме в кафенето на трите гълъба
На среща на влюбени без убежище
Беше добре,ние се чувствахме сами на света
Нямахме нищо,но имахме целия живот(2)