На вилата - жената и децата.
Микрорайонът стяга уикенд.
Аз - в къщи, щото дробът нещо стяга.
Стоя си трезвен, мрачен и смутен.
Внезапно от балкона влиза дама,
с халат наметната, стърчат коси -
Че нейният мъж си дошъл,
той щом е пийнал става зъл.
Балконът бил над моя точно
и тя се смъкнала нарочно,
и по съседски ще изчака
догде мъжът захърка яко.
А вече идва вечер,
а аз се понапрегнах.
Ала внезапно - тъщата на прага:
„Чорбица, зетко ти донесох аз”.
А срещу нея - дамата в халата
и мене треска ме затресе чак.
А викна тъщата, за миг не спира
и иска дамата да издере.
А дамата така и каза:
„Бе той със мене нищо няма,
че ей сега на този вик
мъжът ми ще довтаса в миг.
А щом е пийнал моя мъж
не се владее – става зъл”.
А вече идва вечер.
А аз се понапрегнах.
А през вратата влиза як мъжага.
Обиден, със ютия във ръка.
И истина ви казвам щом го мярнах.
Уплаха някаква почуствах аз.
Но тъщата ми нещо се разшава
и с тенджерата го наложи тя.
А дамата внезапно казва:
„Мъжът ми сигурно заспал е
и време е да се прибирам,
денят и без туй е отписан.
А чичката ни е съсед,
ток нямат в къщи те цял ден.
Дошъл е той да се оглади,
но на смъртта си налетял е.
А тъщата ви е за психо
тя в къщи всички ще избие.
Че вече идва вечер,
а аз се понапрегнах
Какво се случи после то е ясно.
Мъжът свести се, тъщата припадна.
Мъжът замина, нея бърза помощ
за двайсетак във болницата взе.
А аз от шкафа си извадих малко
и чашка вдигах - пих до сутринта -
за чичката, за тъщата, жената
и за правата във страните в Африка.
Превод: Емил Петров – 2009 г.
© Емил Петров All rights reserved.
Обърнатата палачинка... с мед?