Крьлатая душа, Автор Ольга Борисова

Генка Богданова

Поетический пеервод с русского: Генка Богданова


Бездушный, монотонный дождь
Стучит с утра по мутным стеклам…
Души усталой не тревожь,
Она от слез давно промокла.

В груди трепещет и болит
И бьется птицею незрячей,
Горит огнем, как хризолит
И по ночам устало плачет.

От бед, что множит новый день,
От слов, которыми распята…
И вижу, сходит с окон тень,
Душа моя опять крылата!


КРИЛАТА ДУША
Поетичен превод: Генка Богданова

От утрото, бездушен дъжда,
монотонно  чука в стъклата…
Не тревожи той морна душа -
от  сълзи е мокра душата.

Че в гърдите трепери, боли
и блъска се птица незряща,
като хризолит огън гори
и отчаяно плаче нощем.

От беди, дошли с новия ден,
от думи – на кръста разпната…
Но спря дъждът и отново в мен
пак разтвори крила душата