Ти,
ангел вечерен със руси къдрици,
своя факел любовен, блестящ запали,
слънце дорде в планините заспива,
корона лъчиста високо вдигни,
ложето наше вечерно закриляй,
любимите наши благослови!
И както прибираш лазурни завеси,
с роса от сребро милвай всяко цветче,
което притваря очите си нежни,
във дрямка отпуска невинно телце.
Нека повей от запад във сън да държи ...