Раздиращи погледи

Седя в киното на моя живот
Всички места са заети
Само моето място е запазено
Днес тук има твърде много хора
Светлините угасват - филмът започва
Спомените се надигат отново
Далечното минало отново става настояще
Един чужд "аз" зяпа в лицето ми
Поглеждам в множеството
Цялото кино се смее
Един инвалид се носи в пороя
Призлява ми
Срамувам се
Моето днес е изковано от вчера
Спомням си за тогава
Въпросите на живот и смърт
Днес знам отговора
Не и тогова - реших погрешно
И киното отново се смееше
Ставам и се втурвам навън
Трябва да повърна
Омразата ме връхлита
Ще ме разпознаят ли в светлината?
Ще се смеят ли още и след това?
Това е просто моят личен живот
Връщам се обратно, мястото ми е заето
Сядам тихо на пода
Искам най-сетне да видя, какво ще се случи с мен
Все още не откривам своя смисъл
Надявам се само, да умра бързо
Така повече няма да ми се налага да търпя смирението
Извинете ме, ако животът ми смути някого
Но даваха филма, който искаха
Филмът показва смъртта ми
Най-сетне и аз мога да се смея
Но хиляди погледи се обръщат наоколо
И се вглеждат в мен ужасени