Sanremo 2018

---------------------------------------------------------------------------------

Ле Вибрациони - Толкова сбъркано

Санремо 2018

------------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Davide Simonetta, Alessio Bonomo, Luca Chiaravalli & Francesco Sàrcina

------------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Давиде Симонета, Алесио Бономо, Лука Киаравали & Франческо Сарчина

------------------------------------------------------------------------------------------------------

L'alba che scopre il mio viso.
Sono sveglio e mi vesto nel posto
sbagliato,
così sbagliato.
Scusa mi, sono distratto.
Ti ho lasciato da sola al momento
sbagliato,
forse ho sbagliato.
I taxi delle sei.
Panchine vuote.
E la mia barba dentro le vetrine.
Ma tu che colpa hai,
se sono io
(sbagliato) (x 3)…
Portami a casa.
Salvami ancora.
Da queste mani fredde e viola.
Riportami a casa.
Perché ho paura di me.
Tienimi stretto al buio e dimmi
che mi vuoi bene anche così,
mi vuoi bene anche così.
I miei castelli di carta.
I miei occhi da pugile al bordo
sbagliato,
così sbagliato.
E la mia abilità di farmi male,
quando mi sento figlio, e sono un padre,
e tu mi dici che
non è così (sbagliato) (x 3).
Portami a casa.
Salvami ancora.
Da queste mani fredde e viola.
Riportami a casa.
Perché ho paura di me.
Tienimi stretto al buio e dimmi
che mi vuoi bene anche così,
mi vuoi bene anche così...
(sbagliato) (x 3)...
nel mio vestito vuoto vicino a te.
E tu mi raccogli comunque
in mezzo ai vetri e puoi farmi credere
che sia perfetto anche così,
che mi ami anche così.
Sbagliato.
Portami a casa.

--
E tu riportami a casa.
Perché ho paura di me.
Tienimi stretto al buio e dimmi
che mi vuoi bene anche così,
mi vuoi bene anche così.
Così sbagliato.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Зората открива лицето ми.                     

Буден съм и се обличам

на грешното място,

толкова грешно.

Извинявай, разсеян съм.

Оставих те

в грешния момент,

може би сгреших.

Такситата в шест.

Празните пейки.

Във витрините – моята брада.

Но каква вина имаш ти,

щом (сбърканият) (x 3)

съм аз...

Заведи ме у дома.

Отново ме спаси.

От тези студени виолетови ръце.

Отново вкъщи ме върни.

Защото се боя от себе си.

Силно в себе си ме притисни в тази тъма и ми кажи,

че дори такъв обичаш ме ти,

че дори такъв обичаш ме ти.

Моите хартиени замъци.

Моите боксьорски очи

са на грешното място,

толкова грешно.

Моята способност да се наранявам,

когато се чувствам като син, а съм баща,

а ти ми казваш, че не е

толкова (сбъркано) (x 3).

Заведи ме у дома.

Отново ме спаси.

От тези студени виолетови ръце.

Отново вкъщи ме върни.

Защото се боя от себе си.

Силно в себе си ме притисни в тази тъма и ми кажи,

че обичаш ме дори такъв,

че обичаш ме дори така...

толкова съм (сбъркан) (x 3)...

в празната си дреха до теб.

Въпреки всичко ще ме вземеш

от тези стъкла и ще съумееш да ме накараш да повярвам,

че всичко е перфектно дори така,

че ме обичаш дори така.

Толкова ми е сбъркано сега.

Заведи ме у дома.

--

Вкъщи ме върни.

Защото от себе си се боя.

Силно в себе си ме притисни в тази тъма и ми кажи,

че ме обичаш дори така,

че ме обичаш дори така.

Толкова ми е сбъркано сега.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=uABuVnnPlCM