НЕ ИСКАМ ВАШИТЕ ОБУВКИ 

(превод от македонски)

Не. 
Не искам вашите обувки, 
защото са измачкани, 
с надраскани върхове, 
с открехнати страни, 
(в които, не дай Боже, може да влезе мишка!) 
с износени подметки 
от ходене в погрешна посока. 
И връзките, които се скъсали от прекалената употреба. 

Не. 
Не искам вашите обувки, 
защото са с напукана кожа, 
изчезнал блясък на лака, 
а Вие не сте предприели нищо. 
Обували сте и сте събували същите обувки по навик. 
Сутрин сте влизали в тях, а вечер от тях сте излизали. 
Стягат Ви, или са били като лодки. 
Или просто не сте имали пари за нови. 
 
Не. 
Не искам вашите обувки. 
И дори да ми ги подарите, ще ги върна, 
освен онези два чифта на вашите четири крака, 
направени от испанска и италианска кожа. 
(Та там живеят ли други говеда от нашите, 
или магията я знаят сръчните майстори от Китай?!) 
Така че обувките са като слети, 
и в една дъждовна, есенна, сънлива сутрин 
съвсем случайно са опънати! 

Не. 
Не ги искам на краката си, кръстосани една върху друга. 
(Независимо дали лявата е върху дясната, 
или дясната е върху лявата…) 
Нито доближени една до друга, 
като в армейски строй, 
нито когато са твърде разтворени, 
така между тях сякаш в тунел 
може да премине истински влак. 

Да. 
Искам само тези две мои обувки, 
направени вместо от чиста кожа, 
от изкуствена турска кожа, 
защото не ми набиват пръстите, 
не ми потриват глезена, 
нито ми бодат петата, 
а и палеца може свободно да диша, 
(въпреки че подметките срамежливо пропускат по малко вода), 
докато аз вървя ли, вървя
всеки ден загледан към новото утре, 
като някое изгонено, нещастно кученце! 

НЕ ГИ САКАМ ВАШИТЕ ЧЕВЛИ 

   Автор: Христо Петресски, Р. Македониja
  
Не. 
Не ги сакам Вашите чевли 
Зашто се изгужвани 
Со изгребани врвови 
Подотворени страници 
(Во кои, недај боже, може да влезе глушец) 
Со излижани ѓонови 
Од одење во погрешен правец 
И врвки кои се искинале од преголема употреба. 
  
Не. 
Не ги сакам Вашите кондури 
Зашто испукала кожата, 
Исчезнал сјајот од лакот 
А Вие не сте презеле ништо 
Сте ги обувале и собувале истите кондури по навика 
Наутро влези во нив, а навечер излези од нив 
Ве стегале или биле како чамци 
Или, едноставно, не сте имале пари за нови. 
  
Не. 
Не ги сакам Вашите обувки 
И кога би ми ги подариле би Ви ги вратил 
Освен оние два пара на Вашите четири нозе 
Направени од шпанска и италијанска кожа 
(Та, таму живеат ли поинакви говеда од нашите 
Или магијата ја знаат вештите мајстори од Кина!) 
Па обувките се како слеани 
И во едно дождливо есенско дремливо утро 
Сосема случајно  опеани! 
  
Не. 
Не ги сакам нозете прекрстени една преку друга 
(Сеедно дали левата преку десната, 
Или десната преку левата) 
Ниту доближени една до друга 
Како во војнички строј 
Ниту кога се премногу расчекорени, 
Па меѓу нив чиниш во тунелот 
Може да помине вистински воз. 
  
Да. 
Ги сакам само овие две мои чевли 
Направени наместо од чиста кожа 
Од ефтин турски скај 
Зашто не ми ги набиваат прстите 
Не ми го тријат глуждот 
Ниту ми ја глодаат петата 
А и палецот може слободно да дише 
(Иако ѓоновите срамежливо пропуштаат по малку вода) 
Додека  јас чекорам ли чекорам 
Секој ден загледан кон новото утре 
Како некое избркано, кутро, кутре!