Не тъгувам, не зова, не плача.
Както ябълката губи цвят,
в златните предели ще прекрача
Зная няма да съм вече млад
Ти сърце кръвта ми вече бавиш
-студ докосва те накрая
и в страната брезова не мамиш
по тревите бос да се пошляя.
Скитник дух, ти вяло, вяло
палиш в устните любовен глас
свежест моя вече отлетяла,
буен поглед, пълноводна страст. ...