Ние сме сираци от свещената земя, сълзите на Йерусалим.
И в мрака се молихме и клехме да се издигнем още веднъж.
Синове сме ние, на пламтящото слънце,
споделяйки вяра си през дулото на оръжие,
ходейки по свята вода, но горим
братя от Ориента всички като един.
Древно обещание в сиротна земя,
стиснатия юмрук се превръща в отворена ръка.
Въоражени сили леят кръвта си по пясъци святи
и отново провал ни пречи да видим че всички са един.
Думи като отрова през вените ни текат,
надежда няма, а паяжина от измама тъкат. ...