Паоло Менегуци - Не разбираше, че я обичам

[Autori: Dino Melotti (Disi Melotti), Pablo Meneguzzo (Paolo Meneguzzi) & Rosario Di Bella]

[Автори: Дино Мелоти (Дизи Мелоти), Пабло Менегуцо (Паоло Менегуци) & Розарио Ди Бела]

Non capiva che l'amavo

Qui seduto sul letto ripenso a noi
a quei giorni che il vento ha portato via
quante sere passate allo stesso bar
con gli amici che adesso non vedo più
il suo sguardo era luce negli occhi miei
la sua voce era un suono dolcissimo
quante volte ho pensato di dirglielo
quante volte ho creduto di farcela.
Ore in macchina a parlare sotto casa sua
si rideva si scherzava e non capiva che
non capiva che l'amavo
e ogni volta che soffriva io soffrivo
quante notti ho pianto senza dire niente
perché perché perché perché.
Non capiva che l'amavo
e ogni volta che non c'era io morivo
quante notti ho pianto senza fare niente
e mi nascondevo all'ombra di un sorriso
non capiva che l'amavo.
Il ricordo è una lama nell'anima
un dolore che brucia senza pietà
Il suo nome vivrà nell'eternità
come un segno profondo e indelebile
ore e ore a soffocare tutto dentro me
mi parlava mi guardava e non capiva che.
Non capiva che l'amavo
e ogni volta che soffriva io soffrivo
quante notti ho pianto senza dire niente, fare niente
perché perché perché
non capiva che l'amavo
e ogni volta che non c'era io impazzivo
quante volte ho fatto finta inutilmente
e mi nascondevo all'ombra di un sorriso
non capiva che l'amavo.
..non capiva che... l'amavo.
Non capiva che l'amavo
e ogni volta che non c'era io impazzivo
quante volte ho fatto finta inutilmente
non capiva che l'amavo
non capiva che l'amavo
non capiva che l'amavo...

Не разбираше, че я обичам

Седнал тук, на леглото, мисля отново за нас,
за дните, които вятърът отнесе.
Колко вечери прекарах в същия бар,
с приятелите, които не виждам вече.
Погледът й беше светлината в моите очи,
гласът й беше най-сладкият звук.
Колко пъти мислех да й го кажа,
колко пъти вярвах, че ще се справя.
Часове в колата си говорехме пред къщата й.
Смееше се, шегуваше се и не разбираше, че...
не разбираше, че я обичах...
и всеки път, когато страдаше, страдах и аз.
Колко нощи плаках, без да кажа нищо,
защото, защото, защото
не разбираше, че я обичам. 
И всеки път, когато я нямаше, аз умирах.
Колко нощи плаках, без да направя нищо...
и се криех, усмихвайки се...
Не разбираше, че я обичам...
Споменът е като нож в сърцето,
болка, която гори безмилостно.
Името й ще живее в безкрайността,
като дълбок и незаличим знак.
Часове наред задушава всичко в мен.
Говореше ми, гледаше ме и не разбираше, че...
не разбираше, че я обичам...
и всеки път, когато страдаше, страдах и аз.
Колко нощи плаках, без да кажа нищо, без да направя нещо...
защото, защото, защото
не разбираше, че я обичам. 
И всеки път, когато я нямаше, полудявах.
Колко пъти се преструвах безсмислено...
и се криех, усмихвайки се...
Не разбираше, че я обичам.
... не разбираше, че... я обичам.
Не разбираше, че я обичам.
И всеки път, когато я нямаше, полудявах.
Колко пъти се преструвах безсмислено...
Не разбираше, че я обичам.
Не разбираше, че я обичам.
Не разбираше, че я обичам.