Превод: Мария Шандуркова
"ПОД МЕНЕ ЛЕД, И ЛЕД НАД МЕН. ПОГЛЕЖДАМ..."*
(Последното стихотворение на Владимир Висоцки)
Под мене лед, и лед над мен. Поглеждам.
Да дупча връх или пробия трап?
Разбира се, ще плувам със надежда,
а там - ще чакам визата с печат.
Счупи се лед над мен, разбий обкова!
Аз цял съм в пот, като орача клет.
Ще дойда пак при теб, от песни с кораб,
аз всичко помня, даже стар куплет.
Не съм на полувек - а над четирсет, ...