Глава 19
БЕЗСМЪРТИЕ ИЛИ СМЪРТ
Беше настъпила вече тропическата нощ, когато Майкъл и Елис, след като благодариха на стопаните за хубавата вечер, тръгнаха да се прибират в бунгалото си. Пътечките и полянките бяха леко осветени с невидими лампи. Тук беше се потрудил дизайнера-осветител, в тъмното островът придобиваше вълшебен вид, като че човек се оказваше в приказка, където в лъчите на светящите се растения и насекоми обитават горски феи.
В обедната беседка имаше седящи хора, които тихо разговаряха помежду си. Когато Майкъл и Елис се приближиха, видяха, че това бяха Питър и Анна, които забелязвайки млодоженците, ги поканиха да отидат при тях в беседката.
- Анна, помните ли ме? - попита Майкъл, когато той и Елис седнаха срещу тях на масата.
- Честно казано, не ви помня. Преди година и половина, почти всяка нощ изживявах нов живот. И това, което ставаше в реалния свят, за мен нямаше значение, тъй като, сутринта забравях всичко.
- Тя изживя общо около 15 хиляди години, - каза Питър!
- Да! - потвърди Анна. - Но сега, вече десет месеца, не влизам в други животи. За това време се възстанових напълно и се наслаждавам на пълноценен живот!
- Разбрали сте значимостта на реалния живот, така ли? - попита Майкъл.
- Не. Изживаните от мен животи, ги чувствах по-реално, отколкото сегашния ми живот. Те бяха по-разнообразни. Там ми бяха достъпни по-дълбоки переживявания, в тях нямаше рутина и битовизми. Тези мои животи бяха пронизани от романтика и любов! Затова, те за мен са много ценни! Радвам се, че съм изживяла толкова много щастливи животи!
- Тогава, аз нищо не разбирам, - учуди се Майкъл.
- Важен е не живота, важна е смъртта, - отговори Анна, - а там нямаше реална смърт!
- Тези животи, които създадохме ние, - продължи мисълта на Анна, Питър, - правят реално безсмъртието. За един живот може да бъдат изживяни милиони години! Но, представете си, че нашият живот представлява само подготовка за нещо друго, и много важно! Това е като подготовка за празник - без празник.
- За смъртта ли говорите? Нея ли наричате празник? - уточни Майкъл.
- Да! Именно тя изпълва живота със смисъл! – отговори Анна вместо своя мъж.
- Но... Ние не знаем, какво е смъртта, и какво е след смъртта, - не разбра Майкъл.
Питър се усмихна и отговори:
- Ние и не можем да знаем! Но когато се изострят чувствата, възниква стремеж. Ти и Елис ще го почувствате. И тогава... вие ще станете неудържими! Аз знам как се достига безсмъртието - Анна блестящо изпита тази технология, но... аз не искам да живея дълго, като нея, мен ме очаква по-интересна цел! За да стигна до нея, на мен не ми е нужно да изживявам хиляди или милиони години, достатъчно е да доживея до старостта, няма смисъл от протакане?
- Защо са нужни тогава всички тези ваши експерименти с безсмъртието, и тези животи, които е изживяла Анна? - поинтересува се Майкъл.
- Всички ние грешим! - каза Питър. - Тогава ние мислехме, че се намираме на прага на велико откритие, което ще преобърне света, ще ни направи всички нас по-щастливи, тъй като ние ще придобием безсмъртие! Но, благодарение на нашите изследвания, и благодарение на Анна, разбрахме, че сме търсили не там, където е нужно. И независимо от това, всички ние намерихме истинско, а не сурогатно безсмъртие. Така че, грешките не са безсмислени! Те ни учат!
- Проектът "безсмъртие" беше за мен, важна степен, - продължи Анна, - радвам се, че съм изживяла толкова много щастливи животи. Всеки живот е ценен сам за себе си. А това, което ние в този живот правим има по-малка ценност. Пътят към целта може да бъде различен, важно е само едно едно - достигането на целта. Така се получи, че ние сме се движили по различни пътища, аз, чрез стотици изживяни животи, а Питър, чрез експериментите със своите програми, и сценариите за живота, които написа за мен. Пътят е важен, ако той, в края на краищата, ни довежда там, където отиваме! И дори да не правим някои неща правилно, това не са грешки, а опит, стига, направлението да е вярно!
- Ами ако курса е неверен? - попита Майкъл.
- Ако е неверен? Рано или късно, пак ще бъдете поставени на верния път! Просто, ще се помъчите немалко! - отговори Питър.
- Това за всеки човек ли се отнася?
- И не само за човека! - потвърди Питър.
- Обяснете ми, как вие, - Майкъл втренчено погледна Питър, - се решихте на експеримент с Анна, та нали по време на
експеримента бяхте се изгубили един за друг, а можехте да се загубите и завинаги?
- Това е риск, - съгласи се
Анна, - но ние вярвахме един в друг, и се обичахме. И сега нашите чувства станаха много по-дълбоки, отколкото до проекта. Не съжаляваме за нищо! Напротив, проектът ни съедини още по-силно.
- Ние сме благодарни на съдбата, на Боб и Мари, благодарни сме, че именно такъв път ни беше определено да изминем, - завърши речта на Анна, Питър.
- Били сме винаги заедно, - продължи след малка пауза Анна, - именно любовта ни направи този проект успешен! Вие не си представяте, какви забележителни сценарии за живеене ми пишеше Пит! В каква любов се намирах, това бяха безкрайни многосериини романи! Любовта на Пит ме изпълваше с щастие, и сега аз съм друг човек, не този, с който се беше запознал някога Пит, той като че ме разкри, доведе ме до най-високата степен на концентрация на щастието. Аз съм му безумно благодарна и нашата любов сега преживява цунами на чувствата! Майкъл и Елис се погледнаха, те не очакваха да видят у тази двойка такава силна любов.
- Вие също ще познаете любовта, - каза Анна усмихвайки се, и гледайки младата двойка.
- Ние вече се обичаме, - отговори Елис.
- Да! То се вижда! Вие като че сияете отвътре, - съгласи се Анна, - но повярвайте ми, вашите чувства са едва в началото на пътя. Уверена съм, че те ще се развият! Вие дори не си представяте колко може да бъде човек щастлив!
Глава 20
МЕДЕНИЯ МЕСЕЦ
- Това са странни хора, - рече Елис на Майкъл, когато се върнаха в бунгалото си.
- Кои хора? – не разбра Майкъл.
- Всички те! Боб, Мари, Питър, Анна. Предполагам, че и другите обитатели на острова са същите.
- Ако и ние бяхме нормални, нямаше да дойдем тук! - резонно заяви Майкъл.
- Какво да правим в такъв случай?
- Утре ще се разходим из острова, после един-два дена ще се потъркаляме на плажа, ще почакаме да ни омръзне почивката, после ще страдаме от скуката, и като спасение от безделието, ще отидем при Боб и ще вземем кристали!
- Майкъл, ти мислиш, че това е неотвратимо?
- Сигурен съм в това, Елис! Познавам Боб, а той чувства и знае какво прави, и нито един път не е сгрешил.
- Той си играе с нас!
- Може би! Той дори не крие това! Но, независимо от това, Боб реално ни помага, а ние само се преструваме, че не сме съгласни, и то формално, не силно, само за приличие.
- Майкъл, но ти му вярваш?
- Независимо от лъжите му… Да!
- Тогава защо да отлагаме? – неочаквано за Майкъл попита Елис.
На Майкъл се хареса този въпрос. Той се усмихна, замисли се, и каза:
- Е, два-три дена ще издържим.
- Ти имаш предвид, да се насладим един на друг? - през смях рече Елис.
- И то по пълната програма! Може да започнем веднага.
Майкъл прегърна Елис.
След като Майкъл и Елис приеха гъби в Кембридж, тяхните отношения един към друг преживяха революционни изменения. Без съмнение, и до гъбите те се обичаха вече, но сега любовта им беше станала атмосфера, в която те живееха и се наслаждаваха. Светът, като че някакъв монитор - беше се сменил от монохромен на цветен. Животът им стана изпълнен, и в него всеки изживян момент обладаваше смисъл. Независимо, че Майкъл и Елис си имаха отделни ежедневни задължения, работа - между тях съществуваше някаква постоянна връзка, която ги хранеше със сладкия нектар на любовта. А вечерите, когато се срещаха отново в къщи, те с жажда се наслаждаваха един на друг. И разбира се, този секс, беше разцъфтял с невероятна гама от оттенъци. Тези преживявания, които те бяха изпитали под действието на гъбите, се бяха съхранили. Като че гъбите ги бяха научили един път и завинаги на искуството на наслаждението и любовта. Разбира се, в трипа переживяванията бяха доста по-силни, имаше халюцинации. И независимо от това, сексът, даже без гъбите придоби нови качества. Майкъл и Елис можеха да изпитват голямо количество оргазми с невероятни емоционални преживявания. Наслажденията станаха толкова осезаеми, че целувките и докосванията на телата, предизвикваха в тях силни спазматични конвулсии, с последващи оргазми. И това се случваше със сексуално опитни, и зрели хора!
Сега на острова Майкъл и Елис най-накрая можеха напълно да се успокоят, и да се предадат на наслажденията. Което и направиха, насищайки се жадно един на друг, намирайки се на върха на своите физически възможности. Изтощени, в сладострастна нега, вечер, те излизаха от бунгалото си, и потапяха в океанската вода своите уморени от любов тела. Едва на петия ден от момента на пристигането на острова решиха да отидат при Боб за кристали.
Оригинален текст
Глава 19
БЕССМЕРТИЕ ИЛИ СМЕРТЬ
Когда на остров уже спустилась тропическая ночь, Майкл и Эллис, поблагодарив хозяев за приятный вечер, отправились к себе в бунгало. Тропинки и лужайки подсвечивались невидимыми лампами. Здесь поработал дизайнер-осветитель, в темноте остров приобретал волшебный вид, словно вы попадаете в сказку, где в лучах светящихся растений и насекомых обитают лесные феи.
В обеденной беседке кто-то сидел и негромко разговаривал. Когда Майкл и Эллис подошли ближе, то увидели, что это были Питер и Анна, которые заметив молодожёнов, пригласили их зайти в беседку и присоединиться к ним.
- Анна, ты меня помнишь? - спросил Майкл, когда он и Эллис сели напротив них за стол.
- Если честно, то я Вас не помню. Я полтора года почти каждую ночь переживала новую жизнь. И то, что происходило в реальном мире, для меня не имело значения, так как, на утро я всё забывала.
- Она прожила в общей сложности 15 тысяч лет, - сказал Питер!
- Да! - подтвердила Анна. - Но вот уже десять месяцев, как я не погружаюсь в жизни. За это время я полностью восстановилась и наслаждаюсь полноценной жизнью!
- Вы поняли ценность реальной жизни? - спросил Майкл.
- Ну что Вы? Те пережитые мною жизни, ощущались реалистичнее, чем моя настоящая. Они красочнее. Там мне были доступны более глубокие переживания, в них не было рутины и бытовухи. Те, мои жизни, пропитаны романтикой и любовью! Поэтому, для меня они очень ценны! Я рада, что прожила столько много счастливых жизней!
- Тогда, я ничего не понимаю, - удивился Майкл.
- Важна не жизнь, а смерь, - ответила Анна, - а там не было реальной смерти!
- Эти жизни, которые мы создали, - продолжил мысль Анны, Питер, - делают реальным бессмертие. За свою жизнь можно прожить миллионы лет! Но, представьте, что наша жизнь является лишь подготовкой к чему-то важному! Это, как подготовка к празднику - без праздника.
- Это Вы про смерть? Её Вы называете праздником? - уточнил Майкл.
- Да! Именно она наполняет жизнь смыслом! – ответила за своего мужа Анна.
- Но... Мы же не знаем, что есть смерть и, что после смерти, - не понял Майкл.
Питер улыбнулся и ответил:
- Мы и не можем знать! Но когда обостряются чувства, то возникает стремление. Ты и Эллис почувствуете это. И тогда... вас уже будет не удержать! Я знаю, как достичь бессмертия - Анна с блеском испытала эту технологию, но... я не желаю жить долго, как она, меня ждёт более интересная цель! Чтобы прийти к ней, мне не нужно проживать тысячи или миллионы лет, достаточно дожить до старости, так зачем оттягивать?
- К чему тогда все эти ваши эксперименты с бессмертием, и эти жизни, которые проживала Анна? - поинтересовался Майкл.
- Мы все ошибаемся! - сказал Питер. - Тогда мы думали, что находимся на пороге грандиозного открытия, которое перевернёт мир, сделает нас всех счастливее, потому что, мы обретём бессмертие! Но, благодаря нашим исследованиям и благодаря Анне, мы поняли, что искали не там. Тем не менее, мы всё же нашли настоящее, а не суррогатное бессмертие. Так что, ошибки не бессмысленны! Они нас учат!
- Проект бессмертия для меня, важная ступень, - продолжила Анна, - я рада, что прожила столько много счастливых жизней! Любая жизнь ценна сама по себе. Но вот то, что мы в ней делаем обладает уже меньшей ценностью. Пути к цели могут быть различны, важно одно - дойти. Так вышло, что мы идём такими путями, я, например, через сотни жизней, а Питер, через эксперименты со своими программами, сценариями жизни, со мной. Путь важен, если он, в конце концов, приведёт туда, куда идёшь! И даже, если что-то делаешь не так, то это не ошибки, а опыт, при условии, если курс верен!
- А если курс неверен? - спросил Майкл.
- Если неверен? Вас рано или поздно всё же поставят на верный путь! Просто, покалбасит нехило! - ответил Питер.
- Это касается любого человека?
- И не только человека! - подтвердил Питер.
- Объясните мне, как вы, - Майкл пристально посмотрел на Питера, - могли пойти на эксперимент с Анной, ведь по сути, вы на время эксперимента потеряли друг друга, а могли бы потерять и навсегда?
- Это риск, - согласилась Анна, - но мы верили друг в друга, мы любили. И сейчас наши чувства стали намного глубже, чем до проекта. Мы ни о чём не жалеем! Напротив, проект нас объединил ещё сильнее.
- Мы благодарны судьбе, Бобу и Мари, благодарны, что именно такой путь нам было суждено пройти, - завершил речь Анны, Питер.
- Мы были всегда вместе, - продолжила после небольшой паузы Анна, - именно любовь, сделала этот проект успешным! Вы не представляете, какие замечательные сценарии жизни писал мне Пит! В какой любви я находилась, это были нескончаемые многосерийные романы! Любовь Пита ко мне наполняла меня счастьем, и сейчас я другой человек, не тот, с которым познакомился когда-то Пит, он словно раскрыл меня, довёл до высшей степени концентрации счастья. Я безумно благодарна ему и наша любовь сейчас переживает цунами чувств!
Майкл с Эллис переглянулись, они и не ожидали встретить у этой пары такую сильную любовь.
- Вы тоже познаете любовь, - сказала Анна улыбаясь, смотря на молодую пару.
- Мы уже любим друг друга, - ответила Эллис.
- Да! Это видно! Вы словно сияете изнутри, - согласилась Анна, - но поверьте, ваши чувства только в начале пути. Я уверена, они разовьются! Вы даже не представляете насколько можно быть счастливыми!
Глава 20
МЕДОВЫЙ МЯСЯЦ
- Странные они, - сказала Эллис Майклу, когда они вернулись в свой бунгало.
- Кто? – не понял Майкл.
- Все они! Боб, Мари, Питер, Анна. Думаю, и другие обитатели острова не отстают от них.
- Были бы нормальные, не прилетели бы мы сюда! – резонно заявил Майкл.
- И что нам делать?
- Завтра будем гулять по острову, потом пару дней поваляемся на пляже, дождёмся, когда нам надоест отдыхать, затем будем страдать от скуки, и уже спасаясь от безделья, пойдём к Бобу и возьмём кристаллы!
- Майкл, ты думаешь, что это неотвратимо?
- Я уверен в этом, Эллис! Я знаю Боба, а он чувствует, знает, что делает, и ни разу не ошибся.
- Он играет с нами!
- Видимо да! Он даже этого не скрывает! Но, несмотря ни на что, Боб реально нам помогает, мы же делаем вид, что сопротивляемся, но так, не сильно, лишь для приличия.
- Майкл, ты ему доверяешь?
- Несмотря на его враньё… Да!
- Тогда чего тянуть? – неожиданно для Майкла спросила Эллис.
Майклу понравился этот вопрос. Он улыбнулся, задумался и сказал:
- Ну, пару дней мы потянем.
- Ты имел в виду, оттянемся? - со смехом сказала Эллис.
- По полной! И можно начинать прямо сейчас.
Майкл обнял Эллис.
После того, как Майкл и Эллис в Кембридже приняли грибы, их отношения друг к другу пережили революционные изменения. Без сомнения, и до грибов они уже любили друг друга, но теперь их любовь стала атмосферой, в которой они жили и наслаждались. Мир, словно монитор - поменялся с монохромного на цветной. Жизнь получила наполненность, где каждый прожитый момент обладал смыслом. Несмотря на то, что у Майкла и Эллис были свои ежедневные дела, работа - существовала некая неразрывная связь между ними, которая питала их сладким нектаром любви. А вечерами, когда они вновь встречались у себя дома, они с жадностью наслаждались общением. И конечно, это секс, он расцвёл невероятной гаммой оттенков. Те ощущения, которые они испытали под воздействием грибов сохранились. Словно грибы научили раз и навсегда искусству наслаждения и любви. Конечно, в трипе переживания происходили намного ярче, присутствовали галлюцинации. Тем не менее, секс, даже без грибов приобрёл новые качества. Майкл и Эллис могли испытывать большое количество оргазмов с невероятными эмоциональными переживаниями. Наслаждения стали настолько чувствительными, что поцелуи и прикосновения тел, вызывали мощные спазматические конвульсии с последующими оргазмами. И это происходило, у сексуально опытных, взрослых людей!
Сейчас на острове Майкл и Эллис наконец-то могут полностью расслабиться и предаться наслаждениям. Что они и делали, жадно насыщаясь друг другом, находясь на пределе своих физических возможностей. Истощённые, в сладострастной неге, по вечерам, они выбирались из своего бунгало и окунали в океанскую свежесть свои утомлённые любовью тела.
Лишь на пятый день своего пребывания на острове они решили пойти к Бобу за кристаллами.
© Леснич Велесов All rights reserved.