Сбогуване с морето

Oct 27, 2021, 7:07 PM

Translations » from Russian

818 0 6

2 мин reading

Сбогуване с морето

... Миналото лято прекарах отпуската си на морето.
Когато дойде време да се сбогувам с него, имах чувство
че вече няма мога да плувам сред вълните му
А после - пандемия...

* * *
Сбогувах се с морето... Домъчня му.
Със сълзи, като пръски ме заля.
Горчива рана в сърцето заболя ме,
с последен зной умираше денят.

А залезът гореше с всичка сила.
Прощален, светъл дар на любовта.
Вълните тъй отчаяно гасиха го,
да спре пожара в моята душа.

Сбогувах се с морето... за последно
С любов несбъдната, с мечти във плен
Само снимки, сувенири непотребни
са спомен за радостта да си до мен.

И за целувки - страстни и солени.
В вълните морски, в мрака на нощта...
За камъните голи и студени,
обливани от морската вода.

Луната се прокрадна неусетно,
пътека по водата начерта.
Бе кратко щастието, мимолетно.
Единствено остана в паметта.

... Залезът, раздавайки последни сили
гасне. Лъч последен за изпроводяк.
Бях тъжна. Сбогувах се с вълните мили.
Една от тях се сгуши в моя крак…

Оригинален текст на руски:

Прощание с морем

автор - Нина Цурикова

...Прошлым летом проводила отпуск на море.
            Когда пришла пора с ним прощаться, возникло ощущение,
            что больше не придётся нырять в его волны.
            И вот - пандемия...
      * * *
А я прощалась с морем... Загрустило
Оно, слезами брызг обдав меня.
А сердце болью горькою саднило,
Последним жаром гаснущего дня.

Закат горел, пылал, что было силы.
Огонь и свет - любви прощальный дар...
Его волна порывисто гасила,
Чтоб заглушить в душе моей пожар.

А я прощалась с морем... Как навеки
С несбывшейся любовью и мечтой.
И только снимки, сувениры, слепки
Напомнят лишь о счастье быть с тобой.

О встрече губ, горячих и солёных,
В морской воде в кромешной тьме ночной...
И о камнях, холодных, оголённых,
Что остудил мятущийся прибой.

Луна подкралась тихо, незаметно,
Путь на волнах лучами проторив...
А мы не знали, что хмельное лето
Нам никогда уже не повторить.

...Уж отгорел закат, отдав все силы,
Лучом последним не коснувшись дна.
А я прощалась с морем. И грустила.
К ногам прильнула тихая волна...

https://stihi.ru/2020/05/29/2200

Стихотворението е преведено с изричното съгласие на автора. Авторът Нина Цурикова се е запознала с превода и е дала своето съгласие той да бъде публикуван в различни интернет платформи и сайтове.

Преводът е от преводач - лаик, готов да изслуша всякакви критики.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

iren5 (Ирен)

2021-10-29T18:59:00+03:00

Благодаря, Кате. И аз го харесах
troia (Катя Иванова)

2021-10-29T18:04:17+03:00

На мен много ми хареса и особено последният куплет.
Стихотворението си има ритъм, рима, поезия. За друго не гледам така че си е идеално.
iren5 (Ирен)

2021-10-27T19:35:57+03:00

Благодаря, че прочетохте. Аз мога да споделя, че първия превод на стихотворение на Нина Цурикова, направих като опит, за който избрахне нещо късо и лесно. Това второто го избрах от творчеството и защото го почувствах близко до моята душевност, близко като тема. Беше ми по-трудно, но пък за мен беше и по-интересно.
А нередности... Сигурно има и сигурно може да бъде и много по-добре.
織工夢の (Акеми Йошида)

2021-10-27T19:26:34+03:00

Не можах да открия нередности.Чудесен превод.
palenka (П Антонова)

2021-10-27T19:15:58+03:00

Много хубаво стихо си подбрала, благодаря, че ни го поднесе по най-добрия начин!
M1234567891 (Миночка Митева)

2021-10-27T19:11:44+03:00

Хубаво стихотворение и много добър превод!