Сълзите на състарената тълпа деца
Нанизвам ги на един бял косъм
Хвърлям във въздуха мокрия венец
И си пожелавам да съм си имал майка
Няма слънце, което да ме грее
Никоя гръд не е проплакала мляко за мен
В гърлото ми е заврян маркуч
Нямам си пъпче на корема
Майко
Не ми е било дадено мамил да ближа
Нито пък гънки, в които да бъркам
Никой не ми е дал име ...