Сълзите на състарената тълпа деца
Нанизвам ги на един бял косъм
Хвърлям във въздуха мокрия венец
И си пожелавам да съм си имал майка
Няма слънце, което да ме грее
Никоя гръд не е проплакала мляко за мен
В гърлото ми е заврян маркуч
Нямам си пъпче на корема
Майко
Не ми е било дадено мамил да ближа
Нито пък гънки, в които да бъркам
Никой не ми е дал име
Заченат набързо и без сперма
На майката, която ме е неродила,
Тази вечер се заклех
Болест ще й подаря
И тогава в реката ще я потопя
Майко
В белите й дробове живее змиорка
На челото ми има белег от рождение
Махни го с целувката на ножа
Даже ако трябва от това да умра
Майко
В белите й дробове живее змиорка
На челото ми има белег от рождение
Махни го с целувката на ножа
Даже ако трябва от това да се обезкървя
Майко
О, дай ми сила