What Hurts The Most
I can take the rain on the roof of this empty house
That don't bother me
I can take a few tears now and then and just let them out
I'm not afraid to cry every once in a while
Even though going on with you gone still upsets me
There are days every now and again I pretend I'm ok
But that's not what gets me
What hurts the most
Was being so close
And having so much to say
And watching you walk away
And never knowing
What could have been
And not seeing that loving you
Is what I was tryin' to do
It's hard to deal with the pain of losing you everywhere I go
But I'm doin' It
It's hard to force that smile when I see our old friends and I'm alone
Still Harder
Getting up, getting dressed, livin' with this regret
But I know if I could do it over
I would trade give away all the words that I saved in my heart
That I left unspoken
What hurts the most
Is being so close
And having so much to say
And watching you walk away
And never knowing
What could have been
And not seeing that loving you
Is what I was trying to do
What hurts the most
Is being so close
And having so much to say
And watching you walk away
And never knowing
What could have been
And not seeing that loving you
Is what I was trying to do
Not seeing that loving you
That's what I was trying to do
„Кое боли най-много"
Мога да понеса дъжда
върху покрива на тази празна къща.
Това не ме притеснява.
Мога да понеса няколко сълзи сега,
а после просто да ги оставя да отминат.
Не се страхувам да заплача,
случва се рядко.
Въпреки, че това се случва и с теб,
все още съм разтроен.
Има дни, и сега, и отново се преструвам.
Добре съм, но това не съм аз.
Кое боли най-много?
Това, че си толкова близо
и има толкова много да си кажем,
а гледам как си тръгваш
и никога няма да знаеш
какво бихме могли да имаме.
Това, че не виждаш, че обичам теб?
Това е, което се опитвах да направя.
Трудно е да се справя с болката от загубата ти,
навсякъде където отида.
Но се справям.
Трудно е да се усмихвам насила,
когато видя нашите стари приятели заедно, а аз съм сам.
Все още е трудно.
Ставам, обличам се, живея с разкаянието.
Но знам, че ако мога да приключа с това,
ще премахна всички спомени, които пазя в сърцето си.
После ще си тръгна мълчейки.
Кое боли най-много?
Това, че си толкова близо
и има толкова много да си кажем,
а гледам как си тръгваш
и никога няма да знаеш
какво бихме могли да имаме.
Това, че не виждаш, че обичам теб?
Това е, което се опитвах да направя.
Това, че не виждаш, че обичам теб?
Това е, което се опитвах да направя.
© Ангелина Чобанова All rights reserved.