1 min reading
Разхождах се, самотен като облак,
понесъл се над хълмове, поля,
когато се натъкнах на безброден
килим от кехлибарени цветя,
досам брега, под куп върби
полюшваха се в летен бриз.
Ах, нарцисите златни бяха чудо –
като звезди блещукащи безчет,
като рояк сияйни пеперуди,
обрамчили брега в безкраен ред.
Десетки хиляди от тях
край езерото в танц съзрях. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up