The axe, the bottle and the rope
The feeling there really is no more hope
The thought of the great unknown
And facing it alone
The dark, the silent and the cold
The feeling I have come to the end of my road
Yes, these are the things I spend
My remaining moments with
And the wind blows through my heart
Shivers me one last time
As I now reach out in the dark
No one there
Why did it have to be so hard
For us to live our lives
Again I reach out in the dark in despair
The desperation and the snow
The feeling of finally coming back home
The melancholy and the hole in the soil so hard and cold
And the wind blows through my heart
Shivers me one last time
As I now reach out in the dark
No one there
Your love for me, my love for you
Things we somehow managed to lose
Now there´s only the ruthless wind
To blow right through
It freezes my heart, my desperate heart
It freezes my heart, my desperate heart
It freezes my heart, my desperate heart
To think we both will die alone
And the wind blows through my heart
Shivers me one last time
As I now reach out in the dark
No one there
------------------------------------
Секирата, бутилката и въжето.
Чувството,че няма никаква надежда
Мисълта от великото незнание
И те изправя сам пред него.
Тъмнината, тишината и студът
чувството,че стигнах до края на моя път.
Да, това са нещата, с които прекарвам
оставащите си мигове.
И вятърът духа през моето сърце
разтреперва ме още един последен път.
Протягайки се в тъмното
няма никой там..
Защо трябва да е толкова трудно
за нас да живеем животите си.
Отново се протягам в тъмното в отчаяние.
Очаянието и снегът
чувството, че най-накрая се завърнах у дома.
Меланхолията и дупката в пръстта, толкова твърда и студена
И вятърът духа през моето сърце
разтреперва ме още един последен път.
Протягайки се в тъмното
няма никой там..
Твоята любов към мен, моята любов към теб
Неща, които някак е писано да изгубим.
Сега там е само безмилостния вятър
да духа право през.
Тя вледенява моето сърце, моето отчаяно сърце
Тя вледенява моето сърце, моето отчаяно сърце
Тя вледенява моето сърце, моето отчаяно сърце
Мисълта, че и двамата ще умрем сами.
И вятърът духа през моето сърце
разтреперва ме още един последен път.
Протягайки се в тъмното
няма никой там..
© Енд ъф флауърс All rights reserved.