Nocturnal poetry, Dressed in the whitest silver, you'd smile at me Every night I wait for my sweet Selene
But, still...
Solitude's upon my skin A life that's bound by the chains of reality Would you let me be your Endymion?
I would bathe in your moonlight, and slumber in peace Enchanted by your kiss in forever sleep
But until we unite I live for that night Wait for time Two souls entwine
In the break of new dawn My hope is forlorn Shadows, they will fade But I'm always in the shade Without you...
Serene and silent sky Rays of moon are dancing with the tide A perfect sight, a world divine
And I...
The loneliest child alive Always waiting, searching for my rhyme I'm still alone in the dead of night
Silent I lie with smile on my face, Appearance decieves and the silence betrays
As I wait for the time My dream comes alive Always out of sight But never out of mind
And under waning moon Still I long for you Alone against the light Solitude am I
In the end, I'm enslaved by my dream In the end, there's no soul who'd bleed for me
Hidden from daylight, I'm sealed in my cave Trapped in a dream that is slowly turning to a nightmare Where I'm all alone Venial is life when you're but a dream The book is still open, the pages as empty as me...
I cling to a hope that's beginning to fade, Trying to break the desolation I hate
But until we unite I live for that night Wait for time Two souls entwine
In the break of new dawn My hope is forlorn We will never meet Only misery and me
This is my final call My evenfall Drowning into time I become the night
By the light of new day I'll fade away Reality cuts deep Would you bleed with me My Selene
Sonata Arctica - "Моята Селена"
Нощна поезия, облечена в чисто сребро, ти ще ми се усмихнеш, всяка нощ очаквам моята мила Селена,
но все още...
Самотата е по кожата ми, живот, окован с оковите на реалността. Ще ми позволиш ли да съм твоя Ендимион?
Бих се окъпал в лунната ти светлина и починал в мир, омагьосан от целувката ти във вечен сън.
Но докато се съединим, ще живея за тази нощ, в очакване на мига, в който душите ни ще се слеят.
С настъпване на поредното утро, надеждата ми отслабва, сенки, те ще избледнеят, но аз винаги ще съм в мрак без теб...
Ясно и безоблачно небе, лунните лъчи танцуват с прилива, съвършена гледка, прекрасен свят,
а аз...
най-самотното живо същество, винаги в очакване, в търсене на вътрешния мир, все още съм сам в нощта.
Притихнал, аз лежа с усмивка на лицето, видението се прояснява и предава безмълвието.
Докато очаквам мига мечтата ми да се сбъдне, непрестанно скрит от погледите, но без да губя разсъдъка си.
И под бледата луна все още копнея за теб, сам срещу светлината, аз съм самотата.
На края аз съм поробен от мечтата си, на края няма нито едно същество, което да скърби за мен.
Скрит от дневна светлина, аз съм изолиран в пещерата си, впримчен в сън, който постепенно се превръща в кошмар, където съм съвсем сам, животът ти е незначителен, когато си отдаден само на блянове, книгата все още е отворена, страниците - празни като мен...
Не изоставям надеждата, която е започнала да умира, опитвайки се да унищожа мъката, която така мразя.
Но докато се съединим, ще живея за тази нощ, в очакване на мига, в който душите ни ще се слеят.
С настъпване на поредното утро, надеждата ми отслабва, ние с теб никога няма да се срещнем, само аз и нещастието!
Това е последният ми зов, моето здрачаване, давещ се във времето, аз се превръщам в нощ.
При светлината на настъпващия ден, аз ще изчезна, реалността ранява жестоко, ще скърбиш ли с мен, моя Селена?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.