Pour se faire pardonner,
il offre un arc-en-ciel...
Под небето на Париж
Под парижкото небe
песен лети,
песен, родена
oт сърцето на едно момче.
Под парижкото небе
се разхождат влюбени,
които сами своето
щастие коват.
Под моста Берси
са един философ,
двама музиканти
и няколко зяпащи.
И обикновените хора.
Под небето парижко
ще пеят до вечерта
химна си, влюбените
в своя стар град.
Около Нотр-Дам
понякога стават драми.
Но всичко завършва
добре някъде в Панама.
Лятна лазурна вис,
с акордеона на моряка,
надеждата разцъфва
в небето на Париж.
Под парижкото небе
тече прекрасна река,
през нощта тя привлича
бездомните и нищи.
Под небето на Париж
божите птички
идват от всички краища,
за да споделят звуци.
Небето на Париж
крие щастлива тайна.
Вече двадесет века е влюбено
в острова Свети Луи:
Когато му се усмихва,
облечено в сивосиньо,
когато то плаче,
е съвсем безутешно.
Когато то ревнува,
като милиони други,
то пръска над него град
и святкащи мълнии.
Но небето на Париж
дълго да му се сърди не може.
И за да помоли за извинение,
дарява му дъгата...
© Мери Попинз All rights reserved.