ТОЗИ МОСТ Е ЕДИН, КОЙТО ОЧАКВА

      /Превод от босненски/

Стихове по дланта търсят

ръцете ми и нежно ги обгръщат,

знаейки, че някъде там

има мост, който очаква

пътниците на живота, свят,

който няма име,  нито постоянно място.

Натоварването между  бреговете го разделя.

Това, което го обединява са приютяващите мечти

в космическа хармония,

пеене.

Този мост е един, който очаква

обратната страна на живота,

човекът  буден сънува

твърда земя по време на ходене,

размахва криле на вдъхновение

и лъкът му е мярка на мечтите

време след буря,

дъга след дъжда,

че цветовете  паметта изтриват.

Не казвай на другите за него,

ти, пътнико,  по моста,

че продиктуван е от мъчително очакване,

на стойност блясък провидение,

защото те не могат да преминат този мост,

сърцето на блудния е жадно за слава,

откъсната от градината

и плодове тя не дава.

Нека замечтани да бъдем

на брега на този часовник,

може би в часа на съда

ще прозрем -  колко е добродетелен.

Защо пламенен гняв подтиква

желанието на човечеството,

когато добродетелите на мъдреците

са в бурята и всеотдайността?

Този един мост очаква всеки,

светове, които да споделят пристанището,

няма нужда да бързаме,

брегът е един копнеж, суета,

а другият е страст и безпокойство

Когато  към цвета на пристанището се присъединят

тихи стъпки, мека светлина в неговия пръстен се движи

и всяка дума в песента

е живот -  който се дели

на две

ден и нощ,

и да се слеят могат

само чисти сърца да мечтаят.

За този мост безименен

не казвай на никого нито дума.

Нека душата пее

на брега в будно състояние сияйните

стихове, които пълзят

там  от дланта към ръцете ти меки,

пътуващи като смели прегръдки,

техните топли прегръдки

към този мост, който очаква,

в единството на противоречията.

Обгърнат с лист от мечти -

ти, пътнико, който буден сънуваш,

чрез моста прозрачен,

денонощно търси пътя.

TAJ MOST JEDAN ŠTO ČEKA

    Аутор: Ibrahim Osmanbašić, Sarajevo,BiH

Stihove po dlanu tražim
ruke što me nježno grli
znajući da negdje tamo
ima jedan most što čeka
na putnike života, svijeta
što imena nema
niti stalnog mjesta svoga
među obalama razdvojenim
što ih spaja lukom sna
u kosmičkoj harmoniji
što pjeva.

Taj most jedan što čeka
naličje je života
čovjeka što budan sniva
zemljom tvrdom dok korača
mašući krilima nadahnuća
a luk mu je mjera snoviđenja
vrijeme nakon nevremena
duga poslije kiše
što bojama sjećanje briše.

Ne govori drugima o njemu
ti putniče mostovima
da izazov ih bolan čeka
vrijedan sjaja proviđenja
jer ne može se mostom preći
srca bludnog žednog slave
što odkida iz vrta
voće koje mu se i ne daje.

Pusti neka sneni, budni
tu na obali toj jednoj bdiju
možda kucnu časi sudni
kad spoznaće - šta to sniju.

Zašto srdžbu poticati
žarkom željom humanosti
kada su vrline mudrih
u saburu i predanosti?

Taj most jedan svakog čeka
svjetove što dijeli lukom
nema žurbe tu na njemu
obala je jedna čežnja, sjeta
a druga je strast i nemir.
 
Ko ih spoji lukom boja
korakom tihim, mekim
svjetlošću mu zvoni pokret
a i svaka riječ u pjesmi
život što je - što se dijeli
na dvoje
na noć i dan
a to dvoje može spojit'
samo čistog srca san.

O tom mostu bezimenom
nemoj nikom reći slovo
pusti da ga duša pjeva
na obali dok budna snijeva
stihovima što se roje
tu na dlanu ruke nježne
putnike što hrabre grli
svojim toplim zagrljajem
sa mosta tog koji čeka
u jedinstvu proturiječja.

Zastrt plahtom snoviđenja
ti putniče što budan snivaš
preko mosta prozirnoga
danonoćno tražiš puta.