Ангелы здесь больше не живут-ангелы...
Верю всё простят и всё поймут-ангелы...
Но зачем пронзает сердце боль стрелами
Предали любовь ну что же мы сделали...
Город зажигает фонари,а в душе по-прежнему темно
Знаешь,разбиваются мечты,если рядом нету никого
И на встречу счастью сделать шаг
Я ни разу так и не смогла
Слёзы по щекам-печальный знак
В этом мире я совсем одна...
Ангелы здесь больше не живут-ангелы...
Верю всё простят и всё поймут-ангелы...
Но зачем пронзает сердце боль стрелами
Предали любовь ну что же мы сделали...
Где найти мне силы чтобы жить,
Позабыть предательство и ложь,
Всё начать с нуля и полюбить
Только снова день на день похож
Сказки все прочитаны давно,
Я устала верить в чудеса
Всё бы изменить,но не дано
Как хочу я к ним на небеса...
Ангелы здесь больше не живут-ангелы...
Верю всё простят и всё поймут-ангелы...
Но зачем пронзает сердце боль стрелами
Предали любовь ну что же мы сделали...
На любовь осталось пять минут нежности
Наши чувства в прошлом пропадут безвести
Ангелы здесь больше не живут-ангелы...
Верю всё простят и всё поймут-ангелы...
Но зачем пронзает сердце боль стрелами
Предали любовь ну что же мы сделали...
Ангелы здесь больше не живут-ангелы...
Верю всё простят и всё поймут-ангелы...
Но зачем пронзает сердце боль стрелами
Предали любовь ну что же мы сделали...
Анегелы здесь...
________________________________________________
Тук вече не живеят ангели – ангели…
Вярвам, че всичко ще простят и всичко ще разберат – ангели…
Но защо болката пронизва със стрели сърцето?
Предадохме любовта, какво направихме…
Градът запалва фенерите, а в душата по старому е тъмно.
Знаеш ли, мечтите се разбиват, ако до теб няма никой.
Да направим крачка, за да посрещнем щастието.
Така и не успях нито веднъж.
Сълзите по страните – печален знак,
в този свят аз съм съвсем сама…
Тук вече не живеят ангели – ангели…
Вярвам, че всичко ще простят и всичко ще разберат – ангели…
Но защо болката пронизва със стрели сърцето?
Предадохме любовта, какво направихме…
Къде да намеря сили, за да живея,
да забравя предателството и лъжата?
Всичко да започва от нулата и да се влюбя,
само отново ден със ден си приличат.
Отдавна всички приказки са прочетени,
уморих се да вярвам в чудеса.
Не ми е съдено да променя всичко,
как искам да съм при тях на небето…
Тук вече не живеят ангели – ангели…
Вярвам, че всичко ще простят и всичко ще разберат – ангели…
Но защо болката пронизва със стрели сърцето?
Предадохме любовта, какво направихме…
За любовта останаха пет минути нежност,
чувствата ни ще потънат в миналото, без вест.
Тук вече не живеят ангели – ангели…
Вярвам, че всичко ще простят и всичко ще разберат – ангели…
Но защо болката пронизва със стрели сърцето?
Предадохме любовта, какво направихме…
Тук вече не живеят ангели – ангели…
Вярвам, че всичко ще простят и всичко ще разберат – ангели…
Но защо болката пронизва със стрели сърцето?
Предадохме любовта, какво направихме…
© Еклектика All rights reserved.