Мъжът беше на около тридесет години. Съдейки по тена, той не почиваше тук дълго. И, страхувайки се да се изгори, той се скрил от слънцето на сянка.
Влязох се във водата и, като постоях малко, излязох и легнах недалеч от човека. Влада, за да не ме смущава с присъствието си, се намираше на около двадесет метра от нас.
- Здравейте! - започнах, като се обърнах към човека.
Мъжът вдигна глава, погледна ме и отговори:
- Здравейте!
- Да знаете случайно дали има тук рапани?
- Какво е това?
- Мида с голяма спирална черупка, морски охлюв.
- Не знам, за първи път съм тук.
С това разговора приключи . Не знаех за какво да говоря по-нататък и мъжът не беше особено нетърпелив да говори. Полежах там още две-три минути и след това се отказах от възможността за живо общуване, станах и отидох при Влада.
- Нищо, Малък - насърчи ме Влада, когато вече бях до нея. - Важно е да разбереш проблема си. Мисля, че след време ще успееш да го решиш. Основното изискване тук е да не се отказваш.
- Не знаейки за жИвата, ...