Ако ще изтръгваш сърцето ми,
моля те, използвай тъп нож, ръждясал на цвят
(и като умра) няма да можеш да прикриеш
този белег.
Трудно е.
Знам...
И ако те изцапам с малко кръв,
най-после светът ще разбере, че си виновна,
(ще знае, че си сгрешила) че си ми отнела всичко, което си получила
от мен.
Нямаш сърце!
Трудно е!
Знам!
Припев:
Могъщия крал на Авъндейл...
Не мога да позволя това да продължи.
Истинският живот не е приказка.
Просто реших, че трябва да знаеш.
Щом приключиш с хирургията,
много се надявам да ме погледнеш и
да ми разкажеш за удоволствието ти,
докато разрязваше,
докато разрязваше...
Живеейки като във приказка,
могъщият крал на Авъндейл
главозамая се от всичката тази царственост.
Забих му нож в гърба.
Липсва ми изобретателност...
Винаги се доверяваше на лоялността...
(ГРЕШИШ!)
(ГРЕШИШ!)
© Евгени Кунев All rights reserved.