За любовта в каменния век
Владимир Высоцкий
Я каменната брадва ми върни!
Набедрените кожи остави!
Мълчи,не виждам твоите очи,
Стой тук и огъня ни да гори!
По глупости недей да съдиш вече!
Семейния уют къде е? Виж
разхвърляне е пещерата вечно!
Разпусна се в матриархата ти!
Свойто мнение си задържи!
Аз глава съм - мъжът съм аз! ...