http://www.edchange.org/multicultural/speeches/susananthony.html

ЗА ПРАВОТО НА ЖЕНИТЕ ДА ГЛАСУВАТ

от Сюзън Б. Антъни.

1872 г.

Филаделфия

Скъпи приятели и съграждани: Заставам тази вечер пред вас, като обвиняем по съмнителното престъпление, че съм гласувала на последните президентски избори, без да имам законното право да гласувам. Задачата ми тази вечере да ви докажа, че с този вот, аз не само Не съм извършила никакво престъпление, но в същото време дори съм упражнила гражданските си права, които са ми гарантирани, както и на всички граждани на Съединените Щати от Националната Конституция, а тя е неотменима във всеки един щат.

В уводната част на Федералната Конституция се казва:

Ние, гражданите на Съединените Щати, с цел да създадем едно по-съвършено единство, да утвърдим справедливостта, да осигурим домашното спокойствие, да се грижим за защитата на обществото, да повишим общото благосъстояние, да укрепим свободата и благата, които тя ни предоставя, както  на нас, така и на идните поколения, приемаме и утвърждаваме тази Конституция на Съединените Американски Щати.

Написано е, ние, гражданите; не ние, белите граждани от мъжки пол; нито пък, ние, гражданите от мъжки пол; а всички ние, хората, които образуваме това Единство. Ние създаваме това Единство, не само заради благата на свободата, а за тяхното укрепване; и не само за половината от нас или само за половината от идните поколения, а за всички хора – както за жените, така и за мъжете. И е откровена подигравка да се казва, че жените се ползват с благата, които свободата им предоставя, а в същото време им се забранява да използват единственото средство за тяхното укрепване, дадено им от демократичното републиканско правителство. Това именно е правото на глас.

Страна, която приема представителите на единия пол за непригодни, което като резултат лишава от избирателни права цяла една половина от хората, означава приемане пост фактум на закон за ограничаване на гражданските права, а това е нарушаване на върховния закон на държавата. По този начин жените заедно с техните бъдещите поколения остават завинаги лишени от благата, които свободата им предоставя.

За тях правомощията на това правителство са несправедливи, щом като са им дадени без съгласието на народа. За тях това правителство не е демократично. Това не е република. Това е противна аристокрация; това е омразната олигархия на единия пол, това е най-противната аристокрация, която някога се е появявала на лицето на земята; олигархия на богаташите, където богатият управлява бедния. Олигархията на учените, където образованият управлява неукия, та дори олигархия на расата, където саксонците управляват хората от Африка, може и да бъде изтърпяна, но тази олигархия на единия пол, която прави бащите, братята, съпрузите и синовете, олигарси над жените, сестрите, съпругите и дъщерите във всеки един дом – която определя всички мъже като по-висши, а всички жени като подвластни, ни донася разногласия, разединение и недоволство в нашите домове. Според дефинициите на Уебстър, Уорсистър и Бувиер за граждани се считат хората в Съединените Щати, които имат право да гласуват и да участват във властта.

Послядният въпрос, който остана да бъде изяснен сега е: Дали жените са хора? А аз съвсем не вярвам, че някой от нашите опоненти ще има дързостта да каже, че те не са. Щом са хора значи, жените са и граждани; и никой щат няма правото да прокарва закон или да използва старите закони, ако те ограничават правата и привилегиите им. От това следва, че всяка дискриминация срещу жените в конституцията или законите на някои щати е загубила законната си сила, точно както и дискриминацията срещу негрите.