За загиналия приятел
Владимир Висоцки
През войната воювах – а за в къщи все мислех.
И макар и напрегнат се сражавах добре.
Той припрян бе и само веднъж не се огъна.
Във войната едва завъртя се за две години и няма го днес.
От четиридесет и трета той не е вече жив,
а пък аз потопих се в довоенни мечти.
Гледам аз и тъпея, ала дишам едва.
Беше той по-добрия, но на мен провървя.
Аз не съм се скатавал, под крило не съм бил.
Към тила аз не бягах и не съм бил страхлив. ...