Заветен сън пълзи по стъпалата;
вратата на мига открехва паст…
Две сенки се преплитат на стената,
а силуетите в огледалата
тъмнеят от свенлива страст.
О, не жали искрата избледняла!
В годините – печална бъднина,
ще се завърне всичко – в светлина,
и в огледалото – по навик, зряло,
ще се докоснат тяло с тяло.
Валерий Брюсов
Заветный сон ...