След всяка смърт плачем все по-малко.
След всяка обич тъгуваме все по-кратко.
След всяка болка, която ни застигне,
с усмивка казваме: И това ще мине.
И гордеем се, че пак сме оцелели,
че след болката сме живи и сме цели.
И в този страх от нея да се скрием,
сълзите си навътре много често пием.
А сълзите са солени... Осоляват.
Сърце, очи, душа и нищо не остава.
За тези които толкова от нея бягат,
всъщност не минава тя. И не минава.
Засяда винаги дълбоко. И накриво.
Като рибя кост, като залък хляб засяда.
И иска не вода, не удар. Нещо силно!
Да я изплачеш иска... За раздяла.
А сълзите са солени... Осоляват.
Сърце, очи, душа и нищо не остава.
За тези които толкова от нея бягат,
всъщност, не минава тя. И не минава.
Музика https://www.youtube.com/watch?v=rGLhEzMSdls
