Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2731
10 jul 2020, 15:01

Силата на слабия 

  Lecturas de audio » Lectura - poesía
3467 8 6
00:00
01:25

© Мая Нарлиева Todos los derechos reservados

Силата на слабия

 

Промокрено от леден дъжд врабче.

И къшей хляб на тротоара мокър.

Да си щастлив не означава, че

съдбата ти флиртува със живота.

 

Трепереше. Подскачаше във кръг

и клъвваше по някоя трохичка.

Озърташе се – придобит недъг,

когато се страхуваме за всичко.

 

Тежеше хлябът. Бе врабецът сам.

И беше невъзможно да го вдигне.

Понякога късметът е голям –

остава там, където ни застигне. 

 

Но изведнъж се появи врагът,

приел видът на куче изгладняло.

Двубоят бе с предизвестена смърт,

а бягството, единствена реалност.

 

Но вместо да изхвръкне начаса,

врабчето придоби незнайна сила.

И ядно клъвна кучето в носа.

И пак. И пак. Отчаяно. Без милост.

 

Внезапно стреснат песът изквича,

подви опашка после и побягна.

Едно врабче доказа на света,

че битката за хляба... няма равна.

 

Автор: Александър Калчев

Прочит: Мая Нарлиева

 

Поклон пред таланта на Александър Калчев

Свързани произведения
Силата на слабия
alkaltchev (Александър Калчев) alkaltchev
Poesía » Filosófica
Промокрено от леден дъжд врабче.
И къшей хляб на тротоара мокър.
Да си щастлив не означава, че
съдбата ти флиртува със живота.
Трепереше. Подскачаше във кръг ...
  2484  7  22 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • А, Искре! Изненада ме.
    Има, има си кусури, но обикновено ги чувам по-късно.
    Благодаря.
    Дени, на теб също!
  • А, толкова харесвам този стих.
    Страхотен избор, Мая.
    Два таланта в един прочит. Много сте добри.

    Лека му пръст на Александър. Ще го четем.
  • ПИСМО ДО АПОСТОЛА
    Пиша ти, Дяконе. Преглъщам и пиша.
    Задавям се. Плача без сълзи.
    В гърдите присяда. Не мога да дишам.
    Сънувам зли примки и възли.

    Сънувам завери. Потери сънувам.
    Предатели. Тайни засади.
    Народът ни още по навик пладнува,
    запазил рефлексите стадни.

    Не ти се оплаквам. Но вече ми писна.
    Отчаяно хората дремят.
    Щом днес са такива, какви ли били са
    тогава, по твоето време.

    Навсякъде хаос, лъжи и поквара.
    И всеки воюва със всеки.
    Мечтите опират до вкусна попара.
    И жилище без ипотека.

    Топи се народът и сам се спасява,
    където му видят очите.
    Зарязва родина и търси държава,
    в която намира защита.

    Позор е, безсилни когато изпаднем,
    все теб да те търсим в тегоба.
    И все да не знаем ни кой те предаде,
    ни точно къде ти е гроба.

    И вечно да чакаме друг да опита
    веригите да ни разкъса.
    Пусни ни сами да си чупим главите.
    И докато уврят…
    не възкръсвай!
  • В пълно съзнание съм, че правя интонационни неточности и има какво да се желае цялостно, но...толкова.
    Вале, Латинка и Антоан, благодаря, че оценявате възможностите ми.
    Перото на Ал.Калчев ме респектира. Има силни творби, посветени на Васил Левски, но не смея да ги предложа в свой прочит - мисля, че изискват мъжки тембър. Антоан, ти имаш ясна дикция и можеш да изразиш нужния им драматизъм. Защо не пробваш?
  • !!!
  • Браво, Майче. Прекрасно изпълнение на чудесно стихотворение.
Propuestas
: ??:??