Lo mejor publicado en este día a lo largo de los años
1,1 el resultado
Освен бодлите, нищо свое нямам
🇧🇬
Омръзна ми да бъда таралеж,
ала не знам как друго и да бъда.
Бодлите, казват, ставали на скреж,
щом изтече на времето присъдата.
Бодлите са минирано поле… ...
Студено е — няма деца на поляната
и няма сърца за човеците снежни.
Тъй рано е още за пролет засмяна,
че няма обичане, няма копнежи...
И няма надежда, и няма запитване ...
В очите й пътуват дъждове
и съхне сол по кожите им вехти.
Поронени листенца две по две
под крехкото мушкато сторват цвете.
Насипан сняг в косите й навек, ...
По релси на окръжност все пътува
в затворения ни, объркан свят,
това което всички ни вълнува:
Защо се случва? Откога ? И как?
Човечността защо е във вериги? ...
Животът е смъртта на мойто име
и неуловеният профил на нощта.
Дали остатъкът от мен съм аз самият,
там - редом с просяка прострял ръка?!
Безсмислицата, по която стъпвам - ...
Такава късна есен е навън,
оголи вече всичките дървета,
на мен ми се присънва онзи сън,
сънят със заснежените полета.
Присънва ми се моят детски смях ...
Оглушителният грохот бавно ме убива,
а в сърцето ехото отеква и застива.
Сякаш с патерици тежки са въоръжени
милиони по света души осакатени.
Все по-често, Боже, в празни погледи се взирам ...
Да се смаля до точка тишина
и тя да е достатъчна за всички –
за ровещата в кофите жена,
за стареца със детската количка.
За алчния – че никога не спи, ...
По стъпките ми бурите вървят,
поискам ли – долита урагана.
И как, кажи ми в малкия ти свят,
криле присвила, пленница да стана?
От мен очаквай не една беда, ...
(писано върху блокче лед)
Замръзвам, но пиша ти, миличък Кай -
с парчета от лед ти сглобявам куплети.
(И все получава се думата "край!".)
От студ посинях - не си чувствам ръцете. ...
Колко приказки знае реката?
И разказва ги, с глас на момиче,
всяка думичка бързеи мятат,
босо ехо зад камък наднича.
В плен на своето тясно корито – ...
Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.
Жестоко е да бъдеш лист отнасян ...
Искам врѐменно, врѐменно, врѐменно,
да изгубя ума си. За ден.
Утринта ми с предчувствия бременна,
да износи мигът, нероден,
в който тънките, тънките, тънките ...
Дъждът не плаче нивга в слънчев ден.
Дъгата – монохромна, в цвят на вино.
Стрелките скършват рамене и в мен
кърви от най-студеното ми синьо.
В проскубана трева, сумра́чен скат, ...
Към теб
Тъмно е. Есента е късна. Навън е мрачно. Дъждовно. Тихо. Пропито с мъгла. И сиви цветове. Вечер е. След полунощ, когато всичко се е отдало на съня, носещ спокойствие и нужната почивка. Отново съм сам и всичко е потънало в призрачна тишина. Нощната лампа свети над бюрото ми от тъмно дърво. Пр ...
> Знаеш ли колко е тежко
> да бъдеш обичан
> и целият свят да е паднал в краката ти,
> а ти да ги гледаш с поглед безличен
> и вярата в теб да напуска душата ти. ...
Здравейте, Българи, в земи далечни,
говорещи на всякакъв език...
Нали на български мълчите вечер?
И плачете със български сълзи...
Честита Коледа! Добре ли спите? ...