dorageorg
62 el resultado
В безсъница среднощна 3 ... . . Будувам, както все по-често става, а емоциите пак ме отнасят … Нататък, където тъй щастлива бях – в скъпия ми Угърчин, родно място ... И край него, в околности прекрасни ... Доколкото тук-там, все пак, съм била – за мен няма красоти, по-омайни ... ………………………..... Как м ...
  36 
В безсъница среднощна 2 . Пак не мога да заспя, поредна нощ ... И се връщам назад със спомените … За тях тъй благодарна съм, Господи ... Скъпи спомени прекрасни - опора ... Помагат ми днес във време тревожно, пълно с опасности, с беззаконие ... Моите най-близки и най-обични, един към друг с всеотдай ...
  65 
В безсъницa среднощна ... С години спя малко, на пресекулки ... И сънувам, за секунди сън дори ... Бушуват в мен емоции неспирно и носят ме, къде ли не, с тях литвам ... А ме спохождат и какви не мисли ... Но най-вече спомени, преди всичко ... ........................... От моето детство - зима, сня ...
  83 
  78 
  127 
Предновогодишна среща ... Един щастлив ден увенча края на моята 2024 година ... След повече от три десетилетия, срещата ми с бившия мой ученик - успешен лекар-кардиолог и отскоро кмет на нашия град, беше прекрасна ... Чаках я нетърпеливо цял месец и тя ми донесе безкрайна радост ... Мисля, не само н ...
  77 
  91 
Край бъдника ... . По традиция, сигурно почти всеки българин, в навечерието на Бъдни вечер си пожелава да е с всички от своето семейство вкъщи, около празничната трапеза, със содената питка с паричка, зелевите сърмички, туршията, ошава ... И край горящия бъдник в огнището, с топла светлина, символиз ...
  106 
Не само по големите християнски празници, от години посещавам често храма в центъра на града ... Свикнала съм да виждам почти винаги отпред на стълбището да седят двама-трима, предимно мъже, отхвърлени според мен от живота, просейки милостиня ... И почти винаги откликвам, както всеки християнин, спо ...
  108 
  143 
Лошото не идва само ... .
Бях учителка в престижната гимназия в Плевен - СОУ "Анастасия Димитрова". И почти десет години от учителствуването ми, най-продуктивни и най-хубави от моя професионален живот, минаха в това славно училище ... Учениците намаляваха, с демографската криза ... Съкратиха ме, уви ...
  115 
Да, с мириса неповторим, на младост спомените ми ухаят ... Обичах да ходя на училище, (там беше ми хвърлен пъпа) и не обичах ваканции. Почти на всички празници бях активна, както и в художествената самодейност на тържества в читалището - преди всичко като рецитатор, а бях и отличничка ... Може би, з ...
  114 
  217 
За нашите празници, обичаи, традиции ...
От малка чувах камбанения звън на църквата в Угърчин и я виждах от дървената кьошка на къщата ни отсреща през шосето, (Гробишки дол, по онова време). Дълго време църквата беше затворена и не бях наясно защо... Но угърчинци зачитахме обичаите и празниците, кат ...
  137 
Помня, през годините ми детски,
как нашите учителки замествах…
И учител-студент – сякаш вчера
в часа аз смутени деца приветствах…
Но май от тях повече смутена, ...
  104 
Свиден спомен ...
Как помръкнала стои лозницата –
сиротна е нашата къща…
И тъй на прага, любим спомен бликва,
в детството ми светло се връщам… ...
  135 
Желания ...
. Исках света да спася, с красота,
в театъра, с творбите на таланти,
с идеали висши – свобода, мир,
вяра, любов, борба със злото…Уви! ...
  151 
Най-закъснялото ‘‘Обичам те…‘‘
На Георги и Павлин!
Скъпи братя, почивайте в мир!
Колко пъти, с години преживяно,
на какво ли не, учи ни животът… ...
  383 
На сън, понякога и стихове съчинявам, а след малко ги забравям ... Сънувам винаги, дори ако съм задрямала за минути, но помня само по-ярките сънища ... С Ники, преди да се ожени, бяхме на море във Варна. Баща му беше зает по служба, а ние как да откажем поканата на приятели, с които си гостувахме вз ...
  138 
. Ако сте се изкачвали в Балкана до връх ''Козя стена'' и до едноименната хижа, знаете какво е вкодирано в наименованието ... С две приятелки, с пет-годишния ни син и съпруга ми, решихме с колата да “отскочим “до Троян и по-точно - до хижа ''Хайдушка песен''. Беше късна есен, а времето - не много ст ...
  168 
Може би, знаете, че продават
“Животните на село“, детска игра…
Преди - за животните в селата,
не на игра, грижеха се и деца…
Личи си у нас каква промяна – ...
  188 
Стремеж…
На Дора Габе
‘‘Как може да се спи
във тоя разтревожен свят,
когато е безсънието съвест, ...
  118 
Преваля август – потеглят птиците,
най-първи май, щъркелите литнаха…
Връщам се и аз самичка, унила –
в родния край не ме очаква никой…
Но, пак ме плисва ароматът свиден, ...
  163 
Баща ми, главата на петчленното ни семейство, преминава през ужаса на Втората Световна, но съумява да съхрани душата си чиста ... Той беше с добър и мек характер, само че действен ... И може би, защото татко по-рядко беше вкъщи, от детството пазя ярки спомени за него ... Когато раздаваха хляба с куп ...
  164 
Обзема ме особено чувство през септември - сякаш носталгия по отминаващото лято. Но, вероятно е свързано и с началото на учебната година ... Спомням си моето детство и първите ученически години - макар бедно, за мен чудесно детство ... И моя незабравим първи час като учител - повече от вълнуващ ... ...
  144 
Преди години, угърчинците са живеели предимно по колибите си, не рядко дори през зимата. От родителите си зная, че децата ходели пеша на училище, изминавайки дълъг път. Трябвало е да учат, но и да помагат на семействата си в земеделието, скотовъдството... Татко ни разказваше, колко трудно са се прид ...
  206 
Казваше се Чочаро по паспорт, но го наричахме Чоки, или Чочи. Оригинална черна френска булонка - купих я от пътуващ цирков артист. Влюбих се от пръв поглед в малката черна топчица, кретаща по тротоара. Чоки внесе огромна радост в нашето семейство, /внучките ни още не бяха родени/... Неустоим красаве ...
  222 
След мен ...
Пъстротата в красота прелива,
наоколо край мен, в изобилие…
От обич съкровена, бликаща
в сърцето ми, пораждат се стихове… ...
  151 
Прегръдки ...
С “Добро утро“ мъжа си прегръщам,
с внучките – нежно се гушваме, също…
Със сърдечна, тъй топла прегръдка
синът ни – сила, утеха ни вдъхва… ...
  219 
Реже сурово животът – съдбовно,
ужасно, без отказ, до изнемога,
без жал дълбоко надолу и още…
С времето – орис безкрайно жестока,
рано чезнат сърца, толкоз обични… ...
  348 
Живея от години в моя град
и до нас, съвсем тъй до тротоара,
живее и дъб, към век навярно –
устремен в небесата, необхватен…
Дърво свещено – в родния ми край, ...
  153 
Може би, крие се щастието –
в работа любима, в дребните неща…
Струва ми се – срещам го, не рядко,
в чудни филми и книги омайващи…
На литургия празнична в храма, ...
  268 

“С рогата напред“ е толкоз често,
полвинката ми доживотна Ненчо –
от свойта щура зодия Овен,
ще може трудно да избяга вече… ...
  165 
(Из "От онзи корен - горския...", Автобиографична повест, Плевен, 2023) ... ... От лагер-школата в седми клас, в Троянския край, съм запазила интересен спомен - от незабравимо за мен лято ... Почти веднага се сприятелихме с Нели от Русе. И следобед, тайно и често напускахме с нея лагера, за да се по ...
  226 
Гората ...
Какво си за нас, горо, ти – рай земен,
за всичко живо дар си ни, от Него…
Слави те народът ни с любов, в песни –
войводи, крила си, в робски векове… ...
  257 
Като ученичка имах добри приятели... Но, от моите приятелства, едно се отличаваше - по-точно, моят приятел беше най-невероятият ... Живеех съсем близо до нашата гимназия и към нея, по онова време, имаше Дом за девойки - сираци и от многодетни семейства. Бяха ме настанили там, като трето дете в семей ...
  589  12 
... МАЙКА настояваше да ми предаде целия си майсторлък, но ми трябваше повече време и желание. И на нейното търпение и умопомрачаващ труд, не бях способна ... Ала съхраних, нещо от духа и мириса на великолепията, излезли от милите й пъргави ръце - китеници, дантели ... Сътворени с много любов, усет ...
  260 
Старият геран ...
Зиме и лете, с мразовита вода,
със синджира, от времето ръждясал,
след мен дано да остане геранът
на двора – дар за идните стопани… ...
  202 
. Макар и да си спомням някои случки почти от тригодишна - уви, не мога изобщо да си припомня, как така в детската градина умеех да чета като възрастна... Е, сигурно съм се научила, покрай двете ми по-големи братчета, с помощта на баща ни… И не рядко замествах учителките, четейки на децата приказки. ...
  246 
За нашия свещен език ... …
Проумяват се сякаш, все накриво,
промените демократични у нас…
Забравят се Вазовите стихове,
за езика ни – свещен, красив, богат… ...
  226 
Propuestas
: ??:??