lorsa
96 el resultado
Не знам какво е загуба на време.
Но зная колко време те загубвах.
Разтягах тетивата до кървене
на пръстите си, в страх да се събудя.
Не беше нужно даже да ме помниш, ...
  1189  10 
Боли ме.
Потопено в предразсъдъци,
ослепява лятото от яд.
Нахвърлял си, проклетнико, по пътя си
все камъни, наместо шоколад! ...
  1130  10 
Завъртя се колата по своята ос,
изпод гумите стрелнаха ледени пръски...
(Казва се всичко по този въпрос -
как пред тебе животът на лента се плъзгал...)
Тази лента превърна се в черно въже, ...
  806 
Шумно е в косите на моряците -
заспиват чайки в техните нозе...
На юг изпращат ятото.
И плачат.
Мечтаех някога да съм море. ...
  796 
Хвърлените камъни не плачат...
Плачат само хвърлените думи.
Очи на махмурлия. Тъжнозначност.
(И улицата падна помежду ни.)
Не търся твоите мигли на самотник - ...
  801  10 
Последната подкова подковах,
предпоследната на портата зачуках.
Залезите ми вещаят страх -
рисуват край!
А в края винаги е глухо... ...
  631 
Огледалото бе мъртвият прозорец.
(Отвъд прозряха черно-бели мислите.)
Крайна, като смъртоносна болест,
свалих в юмрук от себе си къдриците.
Отблясъци от глъхнещи аплаузи ...
  699 
Прозорците им нощем са безцветни,
но твоето светулково примигва.
Не бях го забелязвала...
Но нещо
зад мъничкото му око, изригва ...
  762 
Небето разблестя се синьокрило,
сурешно.
Горчи.
Като кафето ми.
Очите си отдавна съм измила, ...
  788 
От недрата на тайнствени люти вулкани
избликва любов, по-всесилна от лава!
Докосват се пламналовлюбени длани,
телата се впиват с бодлите жаравни.
Впий устни с тръпчивия вкус на маслини ...
  702 
Чуваш ли?
Никога няма да ти кажа
как затягах като псета на каишка
всеки пръст, от искане прокажен -
(затегнат до безкръвност; до недишане) ...
  757 
Червената ми рокля ще прозира
с цвят на вино. В устните - тръпчиво.
Тръпчива съм и... трудно ще ме пиеш.
По устните разляла съм...
коприва. ...
  941 
Скочих. Без да мисля, без да дишам -
дишат само скотовете в ниското.
А аз съм извисена до излишък
и смело скочих без въже, без писък...
Скочих в пропастта на непознанието. ...
  673 
Плащай си. До утре ще ме любиш,
после ми разправяй за звездите.
Отдавна ветровете ми се случват -
не ми ги обещавай във косите.
И залезът е... с цвят на френско сирене; ...
  793 
Шия.
Мъчно седнала на пристана,
където мъртви кораби белеят.
Останала саката от единственост,
шия... Прободена в безвремие. ...
  906  12 
Надеждата умираше последна,
тежка като непредъвкан залък...
Вълните под нозете се разпенваха,
ръцете... по-студени и от камък...
Очите ти в зеницата заключих, ...
  1243  20 
Propuestas
: ??:??