Patrizzia
2.302 el resultado
Нечовешки, човешка е кризата,
ти и аз вече ние не са,
но във лявото джобче на ризата,
още кътам две-три чудеса.
И в очите ти скритo виновното, ...
  521  10 
Непокорна съм, знам, все летя на високо,
и прегръщам светкавици, дъжд ме вали,
след поредната грешно избрана посока,
рухвам тежко. Не питай! Съвсем не боли!
Скрити в облак от теб чакат ме еднорози, ...
  518  13 
Звездите – медни хлопки на овце.
Луната – куче, свито, на кравай.
Рисува вятърът в снега сърце.
Подписва обещание за май.
И зимни сенки по ъглите спят. ...
  585  14 
Хич не спи лошотията
и в очите навира се.
Изтънее ли шията,
то бесилка намира се.
Из калта разни грешници, ...
  689  14  14 
Усмихват се сандалите прокъсани,
на този дъжд, немирен като тях,
небето се преструва на навъсено,
но в локвите се отразява смях.
И бурята - проклетница разчорлена, ...
  1222  12  11 
В главата мислите се гонят –
замлъкнали щурци в нощта
и тихо думите се ронят –
хербаризирани цветя.
Изгрява в мрака цветен спомен, ...
  572  10 
Така ме заболя, че не болеше,
претръпнах. Някъде удари гръм.
Лъжата ти от сладост ми горчеше.
Жигоса на челото ми: Аз съм!
Овенската ми същност се бунтува, ...
  401 
И имам щит, от светли думи е,
а вярата в човека се разклати.
И писна ми от скудоумие!
Валидни все за мене постулати.
В главата май не са проблемите, ...
  431 
Реших днес рано питка да замеся,
от птича песен, обич и мерак,
че слънце за невеста ме хареса.
И в златно грейна къщният ми праг.
Мъглата подари ми ситно сито ...
  489  14  16 
Животът ни – една плетачка стара,
с изкусни и нетрепващи ръце,
плете ни плащеници, все по мяра,
наопаки, или пък налице.
И в тези плащеници – от коприва, ...
  2781  29  36 
Интелигентността ми се обеси,
задавена с поредната лъжа,
защо поне веднъж не се намеси?
Е, мъртва е, не искам да тъжа.
От просено зърно сега по- малък, ...
  772  11 
А казват знаели да плуват,
проблемите и в алкохол,
от много мисли се надуват,
заемат целия ни хол.
Избиват в римите банални, ...
  1049  10 
Такива сме си. Странно поколение.
Залъгваха ни с приказки за вечност.
Неравенствата бяха уравнение.
А бъдещето- светло...И далечно.
Такива сме си. Вярвахме и любихме. ...
  897  14  18 
Разплакана си тръгваш, накъде ли?
Дъга в косите сплиташ, за из път
и мокър славей сипе звънки трели,
по клоните сълзите ти блестят.
Тревата се превива, натежала, ...
  1630  15  15 
Очите на града са разноцветни,
неоново примамливи блестят,
а в уличките малки неусетно,
мъгляви сенки тихо се тълпят.
Нощта върви с полюшваща походка ...
  561  11  18 
Примка - времето си нося,
кръв ми капе от врата.
Очи празни - джоб на просяк,
лустро, чалга, суета.
Кичове и силикони, ...
  615  10 
Заключѝ ми с девет ключа римите,
лудостта на възел завържи.
Питат ли те за лика ми, името,
опрости нещата. Излъжи!
Донеси вода от девет извора, ...
  393  16 
Запотени косачи косят,
млад пастир тъжна песен извива.
Самодиви край изворче спят
и кошута в шубрака се скрива.
Малка стомничка-жива вода. ...
  571  15  15 
Тази нощ косата ми е синя,
мъдрият щурец припряно цвърка.
Никак не приличам на Малвина.
Приказката май ще се обърка.
Плачеш тихо и съвсем наужким, ...
  615  14 
За мигрената - респект,
слива ден и нощ в мътилка,
примамливи, в нов аспект,
са отрова и бесилка.
А в главата - карнавал, ...
  746  14  18 
Понеже цял живот така живях,
самотница, ( разбирай саможива),
не ме разбраха и не ги разбрах,
все беше допирателната крива.
И много казах, (повечето скрих) ...
  1724  18  25 
Косите си мокри разплете
и спусна ги, чак до земята,
дъждът. И уми си ръцете,
подмамил лъжливо Луната.
Защо го последва послушно? ...
  316 
Тъй жилава е моята душа,
а уж – покорна, поетична, кротка.
Прощава ми, когато съгреша,
до девет пъти. Не – душа, а – котка.
Насилвах я да скита по света, ...
  4049  51  56 
От тупания криво ми е рамото,
от скитане нозете ми - подбити.
И де късмет, да беше криво само то,
все думите ми криви...И мечтите.
Родих се под звезда, но не щастливата, ...
  424  12 
Накичиха я с хиляди дрънкулки,
и разноцветни, пърхащи пера.
И заживя - живот на пресекулки,
излъга, че е мила и добра.
Не се продаде, просто се хариза, ...
  447 
Неделна вечер, кръчма, пияндета,
банално и опушено, досадно.
И сметка – сервитьорската вендета.
Пияни плащат и не им е гадно.
От алкохол и леност затъпяла, ...
  1524  20  31 
Раздрънкана каляска, прашна,
край замъка ми бавно мина.
Събудих се и ми е страшно.
Нима съм спала сто години?
Не съм ни майка, ни съпруга, ...
  2260  17  20 
Доброто – относително понятие,
потънал в прах, разпадащ се скрижал.
Исус, добър, на своето разпятие,
за да спаси душите ни, умрял.
Доброто, милостиня, сухи залъци, ...
  438  11  14 
Мечтите си простирам върху жиците,
дано излъжат някоя пчела.
С меда изпросен храня сутрин птиците,
дано дарят ми мънички крила.
Не мога да политна, твърде тежки са, ...
  787  12  14 
Оплетени сме в битието,
летим, пълзим и изход няма.
Тежат душите, бруто-нето,
са само двайсетина грама.
От алчност, или от нехайност, ...
  534  11 
Минават, като влакове години,
нагарча опит в сутрешния чай.
Три бучки захар. Болката ще мине,
с таниново предчувствие за край.
Търкулват се по стръмен сипей дните, ...
  930  18  15 
Да чета ме учи тати,
ето, вече съм голям,
книжки - шарени, крилати,
скоро ще разлиствам сам.
Котето ми спи и мърка, ...
  1332  29 
В рекичката кръщава се зората,
водата е две педи, а й стига.
Със слънчеви корици - от позлата,
денят ми се разтваря, като книга.
Красиво е. На първи лист изписвам, ...
  572  11  15 
Доизносвам последната риза,
няма копчета. Само илици.
Побелялата младост е в криза,
или лудите в мене са птици.
И живеят на Марс. Ретрограден. ...
  342 
Стъпва тихо на пръсти април,
с птича песен хлапашки свирука,
и очи дъгоцветни присвил,
с цъфнал клон по прозореца чука.
И с немирния вятър лети, ...
  1563  20  22 
На Ена, с обич
Когато сам сред ураганите
се люшкаш и се чувстваш дребен,
ръка приятелска подхване те,
то значи още си потребен. ...
  595  10 
В душата въглен ми остана,
от мелниците - пепелища
и Дулсинея пътя хвана,
че дон Кихот си няма нищо.
Сърцето рицарско стопи се, ...
  746  10  10 
Роден си мъртъв, гробът ти е люлка.
И няма вече да се преродиш,
а аз съм тази сойка присмехулка,
в съня ти съвест. Преча ти да спиш.
Прикоткана лъстиво – съвестта ти, ...
  682  15  18 
Поисках от палача си въже,
почти до лудост стига смелостта ми.
Създадени от кал, жени, мъже,
патетика. И куп фалшиви драми.
Красива беше. После я разбих. ...
  385 
Не съм добра, не съм и си го знам,
в кръг мислите завъртат се порочно.
След мене всеки мъж остава сам,
а аз си тръгвам. Рязко и нарочно.
Себично сбирам спомени, нали ...
  524  10  24 
Propuestas
: ??:??