Мислейки  за теб, те сравнявам с перличка.
Рядкост си. Влезе, като неканена песъчинка под черупката ми.
И точно както песъчинка попада в черупката на мидата и започва да я дразни, така и ти.
Несъвършено бисерче, не от тези за скъпи бижута, но истинско , естествено, не култивирано.
Не можах да те „изхвърля” тогава, а сега не искам. Хубаво ми е. Топло и сгушено.
Казват, че имало перли и с цветовете на дъгата. От тях си.  Променяш се и това ми харесва.
Нежно и тихо ми е ...